Подобряване на имунитета

Магнезият, като стимулант на имунната система

Д-р ДЕЛБЕТ – МАГНЕЗИЕВ ХЛОРИД ЗА ПРОФИЛАКТИКА И ЛЕЧЕНИЕ
НА ЗАРАЗНИ БОЛЕСТИ И АРТРОЗИ

В продължение на десетилетия не е оценявано значението на магнезия, но от известно време на този минерал се приписва все по-голямо значение – както в класическото, така и в натуралното лечение. Публикуваните резултати на все по-голям брой изследвания доказват колко огромно значение има този елемент за правилното функциониране на човешкия организъм.

Магнезият е необходим за функционирането на над 300 ензима и има съществено значение за почти всички системи (нервната, сърдечно-съдовата, костната, храносмилателната и т.н.).

До неотдавна за попълване на недостига на магнезий бил използван доломит, който за съжаление може да съдържа следи от тежки метали (олово, живак, кадмий) и затова не е за препоръчване. Използването на магнезиев хлорид е препоръчително както като добавка към диетата, така и в рамките на съответното лечение в случаите на много заболявания. Tой има предимството, че е евтин и лесно усвоим, а освен това е ефикасен при лекуване на заразни болести – това свойство е следствие  на стимулиращото му действие върху белите кръвни телца (общо казано – имунната система).

В експериментите на П. Делбет се наблюдавало повишаване на фагоцитозата с 333%. Това означава, че след приемане на магнезиев хлорид същата бройка бели кръвни телца унищожава над 3 пъти повече микроби отколкото без него.

Това действие, което се нарича цитофилаза, е открито през 1915 г. от професор Пиер Делбет от Парижката Медицинска Академия. След използване на магнезиев хлорид (в концентрация 12,1 на 1000) за промивки на рани, той установил, че това средство не само не уврежда тъканите (както е ставало при използване на повечето от прилаганите в такива ситуации антисептични средства), а дори улеснява заздравяването и предпазва от опасни компликации като бактериални инфекции. Това действие на магнезиевия хлорид (както бързо установил Делбет) не се ограничава до белите кръвни телца, а е по-общо и неспецифично: касае всички клетки в организма – не само тези, които участват в защитните механизми. Делбет започнал прилагането на този разтвор също орално и забелязал, че той често предизвиквал при пациентите усещане за добро общо самочувствие, енергия, по-голяма устойчивост на умора и емоционална стабилност. Много хора започнали да приемат разтвор на магнезиев хлорид просто заради неговия тонизиращ ефект и много от същите хора, страдащи от различни заболявания, забелязали, че страданията им отминават.

Професор Pierre Delbet

До професор Делбет стигнали по този начин информации за най-различни и неочаквани случаи на оздравяване. Това го накарало да задълбочи изследванията си върху последствията от прилагането на магнезиев хлорид. Това му позволило да потвърди положителното му въздействие в много случаи на заболявания на:

храносмилателната система: възпаление на червата  и възпаление на жлъчните канали;
половата система: възпаление на влагалището;
нервната система: старческо треперене, заболяване на Паркинсон и мускулни схващания;
кожата: младежко акне, екзема, псориазис, брадавици, измръзвания, сърбеж.

Делбет показал, че магнезиевия хлорид подобрява състоянието на ноктите и косата, повишава устойчивостта спрямо токсичното действие на анестетиците и, че може да подобри състоянието на пациенти, страдащи от различни алергии, като сенна хрема, уртикария, различен вид сърбежи (също хемороиди), а дори срещу оток на Квинке.

Магнезиевият хлорид предизвиква също добър ефект “срещу стареенето” – било доказано, че е в състояние да доведе до подобряване (дори предотвратяване) на различни видове смущения, типични за напредналата възраст (хипертофия на простатата, импотенция, смущения на мозъка и на кръвообръщението).

При локално третиране под формата на крем, е постигнато потъмняване (въпреки че не изцяло) на побелелите от възрастта коса и брада, както и обезцветяване на кафявите кожни петна, които често се появяват при по-възрастните хора.

Магнезиев Хлорид

По-късно Делбет концентрирал своята енергия върху изследване на връзката между магнезия и рака, а след много клинични и лабораторни изследвания установил, че магнезият (под формата на магнезиев хлорид) има профилактично антираково действие. Магнезиевият хлорид действа така, че вече съществуващите предракови увреждания не се преобразуват в тумори (напр. левкоплакия, хиперкератоза, хронична мастопатия и т.н.). Неговата хипотеза била потвърдена от геологични и епидемиологични изследвания, проведени от други учени: те посочват съществуването на обратна връзка между богатството на почвата (и растенията отглеждани върху нея) на магнезий и честотата на ракови заболявания в даден район. Общият извод е, че повече магнезий = по-малко рак, и обратно. Същото може да се каже относно съдържанието на магнезий в морската сол, използвана в различни области. В този случай също повече магнезий = по-малко рак.

Делбет показал, че е възможно ограничаването на появата на тумори чрез редовно приемане на магнезиев хлорид и бил на мнение, че тази сол би могла да бъде полезна от терапевтична гледна точка, понеже е в състояние да забави развитието на тумори при лабораторни животни. В намаляването на съдържанието на магнезий в храната Делбет видял главната причина за зачестяване на случаите на рак и твърдял, че причината за този недостиг е в нашата диета – прекалено изобилстваща от брашно, изключваща употребата на едрозърнеста морска сол, а преди всичко вследствие на грешната селскостопанска практика, свързана с прилагането на изкуствени торове, които в опасна степен променят минералното равновесие на почвата (респективно и на растенията отглеждани върху нея).

В своите две книги “Стратегиите за предпазване от рак” (1944) и “Селското стопанство и здравето” (1945) той набляга на възможно най-бързото поправяне на тези грешки. Едновременно с това знаел много добре, че очакването това да се случи ще бъде дълго и препоръчвал междувременно, редовно да се приема магнезиев хлорид, за да се намали до минимум риска от рак и дегенеративни заболявания. Само магнезиевият хлорид не е в състояние, разбира се, да излекува от рак, но със сигурност може да даде положителен ефект, ако бъде включен към правилна терапевтична стратегия.

Професор Делбет подавал рутинно разтвор на магнезиев хлорид на пациенти с инфекции и няколко дена преди планирана хирургична намеса. Бил изненадан от резултатите – много от тях почувствали еуфория и наплив на енергия.

Магнезиевия хлорид вероятно действа по специфичен начин върху вируса на тетанус и неговите последствия в организма. Изглежда, че даже пази от последствията от ухапване от змия. Морските свинчета не умирали след инжектиране на доза от змийска отрова, която при нормални условия (без магнезиев хлорид)  е смъртоносна, а заек, на който бил подаден разтвор на магнезиев хлорид, преживял ухапване от отровна змия.

Професор Делбет намерил достоен свой последовател – доктор A. Neveu, който с времето разширил областта на приложение на магнезиевия хлорид. Той увеличил подаваните дози в рамките на експериментално лечение на две страшни по онова време болести: магарешка кашлица и детски паралич. Постигнал изключителни резултати: практически 100% излекувания (ако лечението било предприемано много рано) и много кратък срок за излекуване (само 2-3 дни) от болестите, като (това също е важно) не оставяли трайни следи.

С оглед на постигнатите резултати, Neveu се стараел да разпространи този метод така, че всички да могат да го използват, но срещнал зид от пречки от страна на Официалната Медицина. Дори Делбет, който бил член на Медицинската Академия, не успял да преодолее тази бариера и да разпространи резултатите на Neveu. Най-известните по онова време лекари (първи сред тях бил професор Lepine, ръководител на отделението за вирусни заболявания в Института на Пастьор) сякаш нарочно игнорирали доклада на Neveu, отричали ефективността на този метод (въпреки че притежавали достоверни информации за неговата ефективност) и отказвали провеждането на проби, съгласно съществуващите принципи и по явен начин. Защо е било така? Просто поради това, че ефективното лекуване на детски паралич и магарешка кашлица биха довели до ситуацията, в която ваксините да са безсмислени, а в името на „общия интерес“ било всички да бъдат ваксинирани. Трябва да се подчертае, че горното не е ничий самостоятелен извод. Това е официалната обосновка, която предоставила Медицинската Академия, отказвайки публикуването в нейния информационен Бюлетин на резултатите, които Делбет и Neveu постигнали с много труд.

Доктор Neveu обаче не се отказал и продължил експериментално подаване на магнезиев хлорид при най-различни заразни болести, постигайки превъзходни резултати в случаи на: възпаление на сливиците и възпаление на трахеята, дрезгавост, обикновена настинка, грип, астма, възпаление на бронхи и бял дроб, белодробен задух, детски заболявания (коклюш, морбили, рубеола, варицела, скарлатина и т.н.), хранителни и професионални отравяния, невротоксичен гастроентерит на кърмачета, хранени с майчино мляко, абсцеси, циреи, екземи, паронихия, инфекции след убождане, ухапвания от змии, следродилна треска, възпаление на костен мозък. С това не свършват случаите, при които е препоръчително приемането на магнезиевия хлорид.

През следващите години лекарите са потвърдили горепосочените препоръки, добавяйки към списъка на заболяванията нови: астматични припадъци, шокове, тетанус (венозно лечение), херпес зостер, хроничен конюнктивит, възпаление на очния нерв, много видове алергии, ревматични заболявания, пролетна умора, и като последно – новоидентифицирания в Италия синдром на хроничната умора. Доколкото при остри заболявания магнезиевия хлорид води до бързо и пълно излекуване, дотолкова при хронични смущения често се случва така, че благоприятния ефект от магнезиевия хлорид продължава само дотогава, докато продължава приемането му, а ефектът спира след прекъсване на приема.

Dr. Luiz Moura – английски субтитри

Причината за това явление трябва да се търси във факта, че солите на магнезия, както винаги пояснявал Делбет, не трябва да бъдат смятани за лекарства, а за хранителни продукти, чиито недостиг предизвиква най-различни смущения, а тези недостизи имат растяща тенденция в „най-цивилизованите” страни. По принцип горният списък не е изчерпателен, понеже вероятно и други заболявания могат да отминат в резултат на цитофилактичното действие, ако лечението бъде правилно приложено. Тук става дума за изключително „млада” терапия, която все още не е показала всичките си възможности.

КАК ДА СЕ ПРИГОТВИ И ПРИЛАГА РАЗТВОР „ДЕЛБЕТ” (РАЗТВОР НА МАГНЕЗИЕВ ХЛОРИД) 

33.3 гр магнезиев хлорид се разтворя в 1 литър вода, след което се пресипва в стъклена бутилка или друг съд и се съхранява в хладилник.

През първите 3 дни се пие 50 мл от разтвора – сутрин, преди ядене. После се преминава на доза от 100 мл всеки ден.

При хронични болестни състояния се препоръчва прилагане през първата седмица 3 пъти на ден по 100 мл, през втората седмица 2 пъти на ден по 100 мл, през следващите седмици 1 път дневно по 100 мл.

Натурален симптом след приемането на разтвора е разреждането на изпражнения. Разтворът се характеризира със специфичен вкус. На базата на разтвора „Делбет” можете да си приготвите домашно СПА и да попълните недостизите на магнезий, като къпете с него цялото тяло или краката, или просто напръсквате тялото с приготвения разтвор. Още нашите прабаби пътували до „бани”,а сегашните ходят на санаториум, за да ползват здравословни бани с минерални води.

Д-р North Shealy правил проучвания върху покачването на нивото на магнезий в организма след прилагане на бани в разтвора “Делбет”. Къпането на стъпалата представлява лесен и удобен терапевтичен метод. Достатъчно е да се разтвори 33,3 гр. магнезиев хлорид в 4 литра вода с температура 42 градуса по Целзий и да се потопят в него краката за половин час. Отдавна е известно на китайската медицина, че върху стъпалата се намират много точки, стимулирането на които носи облекчение при разнородни заболявания. Чрез кожата на краката, както и на цялото тяло, организма може лесно да поеме необходимите елементи, в този случай – магнезий. Най-добър ефект се получава при всекидневни бани в продължение на 7 дни, а после 2 пъти в седмица в продължение на 6 – 8 седмици.

Във всеки 33.3 гр магнезиев хлорид има 3996 мг чист магнезий, но не цялото количество може да бъде поето от организма. Използвайки съответно по-голямо количество от препарата, могат да се правят бани за цялото тяло. В този случай къпането трябва да продължава 20 – 30 минути, всеки ден през първите 7 дни, а после 2 пъти в седмицата, в продължение на 6 – 8 седмици.

Най-лесният метод представлява напръскване на цялото тяло с магнезиево олио (получава се разтваряйки 33,3 гр магнезиев хлорид в 2 литра вода). Пресипва се част от готовото олио в опаковка с пулверизатор и се ползва всеки ден. Може да щипе, но това е натурална реакция – ако предизвиква силен дискомфорт, може да се разреди допълнително с вода.

ИНТЕРЕСНО:

  • В изследване с участието на 30 епилептици, подаването на 450мг магнезиев хлорид дневно давало ефективен контрол над припадъците. Друго изследване показало, че колкото по-ниско е нивото на магнезий в кръвта, толкова по-тежка е епилепсията. В повечето случаи магнезия работи най-добре в комбинация с витамин Б6 и цинк.
  • В страните, в които съотношението на калция към магнезия е най-високо (високо ниво на калций и ниско на магнезий) във водата и пръстта, се установява най-висока честота на сърдечно-съдови заболявания. Челно място заема Австралия.
  • При изследвания в САЩ е установено, че смъртността от диабет е 4 пъти по-висока в районите с ниско съдържание на магнезий във водата, в сравнение с райони с високо ниво на магнезий във водата.
  • В новозеландски изследвания се оказало, че зъбите, устойчиви на кариеси, съдържат средно 2 пъти повече магнезий отколкото податливите на кариеси.
  • Многобройни изследвания показват високо ниво на ракови заболявания в райони с ниско съдържание на магнезий в питейната вода и земята. В Египет заболяванията от рак са 90% по-рядко срещани в сравнение с Европа и Америка. В селските райони практически не се срещат. Основната разлика е екстремно високия прием на магнезий в тези свободни от рак райони – 2,5 – 3гр – десет пъти повече, отколкото в повечето западни страни.

Други статии на тема магнезий, с които си заслужава да се запознаете:

1. Здравните Ползи от Магнезиевия Хлорид! Почти Всичко за Магнезия

2. МагнезиевХлорид Здравна Академия

3. Магнезият Лекува Депресии

4. Как Лесно и Ефикасно да Попълним Липсите на Магнезий в Организма

5. Как да си Направим Магнезиево Олио в Домашни Условия

6. Магнезиево Олио – Ефективен и Полезен Дезодорант

7. Рецепта за Домашен Магнезиев Крем

7 thoughts on “Магнезият, като стимулант на имунната система”

  1. Здравейте, 3.3 грама магнезиев хлорид съдържа ок. 400мг магнезий. Това количество е препоръчително да се приема профилактично всеки ден от всеки здрав човек. Терапевтичната доза трябва да бъде поне два пъти по-голяма. Тъй като магнезия в съвременната храна се намира трудно, можете спокойно да пиете 3.3гр магнезиев хлорид дневно. Поздрави!

  2. Здравейте, интересувам се от една форма на магнезий :Magnesium (as TRAACS magnesium bisglycinate chelate) с ниско молекулно ниво,какво е вашето мнение за него и в какво количество?

  3. Това е хелатирана форма на магнезий, наричана по два начина: 1. Magnesium bisglycinate chelate, 2. Magnesium glycinate chelate. Двете наименования малко се различават, но означават едно и също. За тази форма се знае, че е лесно усвоима от организма. По принцип, не съм ползвала такъв магнезий и мога да споделя, какво мисля по въпроса, само на базата на прочетеното.
    Колкото е хубава тази форма, толкова е и скъпа. Може би е толкова скъпа, че широкият пазар не би могъл да я приеме. Затова производителите прибягват към особен подход: съдържанието на въпросната хелатирана форма на магнезий в предлаганите препарати е доста ниско (често 14%), а другото съдържание представлява обикновен магнезиев оксид. Този последният се усвоява едва 4%, но е много по-евтин. Производителите (включително големите, авторитетни фирми) споменават за точния състав на техните препарати в листа за безопасност на продукта, но стриктно забравят да напишат това и върху етикета, където не се споменава за този магнезиев оксид. Има доста съдебни дела свързани с това нарушение. Имаме нещо като скандал, тъй като парите отново се явяват по-важни от здравето. Между другото, хелатираните форми на магнезий се създават на базата на самия магнезиев оксид. Тези форми имат смисъл, когато, поради някаква причина, приемаме магнезий заедно с храна. Ако го приемаме между храненията, сякаш няма разлика в степента на усвояване на хелатирани и нехалатирани форми.
    Що се отнася до дозировките: не вярвам всички хора да имат еднакви нужди от магнезий. Здрав, възрастен човек, с нормално тегло, се нуждае дневно от 400 мг елементен магнезий, този с повече килограми ще трябва да получи повече, а човек със здравословни проблеми може да се нуждае от двойно или тройно по-голямо количество. Всичко зависи също от формата на приемания магнезий, като всяка се асимилира в различна степен. Когато човек успее да намери най-подходящата за него форма, на базата на информацията за нейната усвоимост и доверието към производителя (че съдържанието във флакона или блистера отговаря на декларацията върху етикета), може лесно да определи правилната за него доза. Само за момент ще трябва да се върне в училище и на базата на химическата формула на конкретното магнезиево съединение и атомните тегла на елементите (от Периодичната таблица) може да се изчисли, колко от даденото съединение трябва да се приема.
    Да погледнем магнезиевия оксид. Всяка молекула на това съединение съдържа един атом магнезий и един атом кислород. Атомного тегло на магнезия е 24, а на кислорода 16. Следователно, всяка молекула има тегло 40. Това означава, че във всяко количество магнезиев оксид имаме 24/40 магнезий. Ако си здрав и с нормално тегло, може би 400 мг магнезий ще бъдат добри за теб. Предлагам уравнението:
    (24 / 40 ) . Х = 400
    Х = 400 / (24 / 40)
    Х = (400 х 40) / 24
    Х = 16000 / 24
    Х = 666,66
    Изглежда, че трябват 666,66 милиграма магнезиев оксид. Но той ще бъде асимилиран 4%. Ако увеличим количеството 25 пъти, може би математически ще решим проблема. Значи, триябват 666,66 х 25 = 16666,67
    Това са около шестнадесет и половина грама магнезиев оксид на ден. Доста. Идва още евентуален проблем със състоянието на червата и вероятно някакви индивидуални особености.
    Примерът с магнезиев оксид може би показва, че производителите на хранителни добавки малко ни се подиграват. Разни хапчета с магнезий най-често съдържат точно този магнезиев оксид – в оскъдни количества и при това неефективен, но нали има магнезий?!
    Искам пак да повторя, че хелатираната форма на магнезий е най-вероятно чудесна, но не е особено достъпна заради високата й цена и дефицита й в препаратите, претендиращи, че са направени от нея.
    Аз вярвам в магнезиев хлорид, който добре се усвоява от организма (вътрешно като воден разтвор и външно като магнезиево олио, което също представлява воден разтвор на магнезиев хлорид – единствено по-концентриран). Някои хора имат проблем с вътрешния прием на магнезиев хлорид (чревна реакция), но могат да го приемат трансдермално (е, може малко да пощипе).
    Поздрави,
    Ирена Рангелова.

  4. Това е хелатирана форма на магнезий, наричана по два начина: 1. Magnesium bisglycinate chelate, 2. Magnesium glycinate chelate. Двете наименования малко се различават, но означават едно и също. За тази форма се знае, че е лесно усвоима от организма. По принцип, не съм ползвала такъв магнезий и мога да споделя, какво мисля по въпроса, само на базата на прочетеното.
    Колкото е хубава тази форма, толкова е и скъпа. Може би е толкова скъпа, че широкият пазар не би могъл да я приеме. Затова производителите прибягват към особен подход: съдържанието на въпросната хелатирана форма на магнезий в предлаганите препарати е доста ниско (често 14%), а другото съдържание представлява обикновен магнезиев оксид. Този последният се усвоява едва 4%, но е много по-евтин. Производителите (включително големите, авторитетни фирми) споменават за точния състав на техните препарати в листа за безопасност на продукта, но стриктно забравят да напишат това и върху етикета, където не се споменава за този магнезиев оксид. Има доста съдебни дела свързани с това нарушение. Имаме нещо като скандал, тъй като парите отново се явяват по-важни от здравето. Между другото, хелатираните форми на магнезий се създават на базата на самия магнезиев оксид. Тези форми имат смисъл, когато, поради някаква причина, приемаме магнезий заедно с храна. Ако го приемаме между храненията, сякаш няма разлика в степента на усвояване на хелатирани и нехалатирани форми.
    Що се отнася до дозировките: не вярвам всички хора да имат еднакви нужди от магнезий. Здрав, възрастен човек, с нормално тегло, се нуждае дневно от 400 мг елементен магнезий, този с повече килограми ще трябва да получи повече, а човек със здравословни проблеми може да се нуждае от двойно или тройно по-голямо количество. Всичко зависи също от формата на приемания магнезий, като всяка се асимилира в различна степен. Когато човек успее да намери най-подходящата за него форма, на базата на информацията за нейната усвоимост и доверието към производителя (че съдържанието във флакона или блистера отговаря на декларацията върху етикета), може лесно да определи правилната за него доза. Само за момент ще трябва да се върне в училище и на базата на химическата формула на конкретното магнезиево съединение и атомните тегла на елементите (от Периодичната таблица) може да се изчисли, колко от даденото съединение трябва да се приема.
    Да погледнем магнезиевия оксид. Всяка молекула на това съединение съдържа един атом магнезий и един атом кислород. Атомного тегло на магнезия е 24, а на кислорода 16. Следователно, всяка молекула има тегло 40. Това означава, че във всяко количество магнезиев оксид имаме 24/40 магнезий. Ако си здрав и с нормално тегло, може би 400 мг магнезий ще бъдат добри за теб. Предлагам уравнението:
    (24 / 40 ) . Х = 400
    Х = 400 / (24 / 40)
    Х = (400 х 40) / 24
    Х = 16000 / 24
    Х = 666,66
    Изглежда, че трябват 666,66 милиграма магнезиев оксид. Но той ще бъде асимилиран 4%. Ако увеличим количеството 25 пъти, може би математически ще решим проблема. Значи, триябват 666,66 х 25 = 16666,67
    Това са около шестнадесет и половина грама магнезиев оксид на ден. Доста. Идва още евентуален проблем със състоянието на червата и вероятно някакви индивидуални особености.
    Примерът с магнезиев оксид може би показва, че производителите на хранителни добавки малко ни се подиграват. Разни хапчета с магнезий най-често съдържат точно този магнезиев оксид – в оскъдни количества и при това неефективен, но нали има магнезий?!
    Искам пак да повторя, че хелатираната форма на магнезий е най-вероятно чудесна, но не е особено достъпна заради високата й цена и дефицита й в препаратите, претендиращи, че са направени от нея.
    Аз вярвам в магнезиев хлорид, който добре се усвоява от организма (вътрешно като воден разтвор и външно като магнезиево олио, което също представлява воден разтвор на магнезиев хлорид – единствено по-концентриран). Някои хора имат проблем с вътрешния прием на магнезиев хлорид (чревна реакция), но могат да го приемат трансдермално (е, може малко да пощипе).
    Поздрави,
    Ирена Рангелова.

  5. Здравейте, на 10 годишно дете е достатъчна стандартната доза – една мярка във вода. Когато започне да расте бързо е хубаво да се учвличи приема.Поздрави!

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Кошница за пазаруване
Scroll to Top