1937. година
Унгарският биохимик Albert Szen–Gyorgyi (1893 – 1896) взима Нобелова Награда в областта на медицината за откриването (няколко години по-рано), на хексуроновата киселина, иначе наричана Витамин Ц или аскорбинова киселина (от “anti-scorbutic” – действаща против скорбут). От този момент в целия свят започват многобройни опити на учени, целящи да открият какво още, освен предотвратяването на скорбут, може това вещество? Оказало се, че Витамин Ц може наистина много! Това са изключително важни, епохални изследвания, защото тогава са били налице вече първите антибиотици, произведени от плесен. През цялото време се търсели възможно най-ефикасните и, едновременно с това, най-малко токсични средства за лечение и профилактика на различни заболявания (главно вирусни, тъй като антибиотиците не са ефикасни срещу тях). Медицинските списания през 40-те години набъбват от публикации, свързани с новооткритата субстанция – витамин Ц – от която учените по онова време били очаровани.
1948. година
Американският лекар Frederick R. Klenner работи в болница Annie Penn Memorial Hospital в Reidsville, Северна Каролина (САЩ), когато в целия щат избухва епидемия от полио.
В болницата пристигат десетки пациенти с типични симптоми. Д-р Klenner трябва да направи избор: след поставяне на диагноза да настани болните от полио под карантина (обричайки ги на сигурна инвалидност) или да започне на собствена отговорност лечението на полио с мега-дози витамин Ц. Бъдейки лекар по призвание, той избира втората възможност. По-рано вече е лекувал с подобна терапия пациенти, болни от вирусна бронхопневмония, постигайки 100% успех.
След 72-часова терапия, 60 пациенти болни от полио се върнали по домовете си, напълно здрави и свободни от полио.
1949. година
На 10 юни в Атлантик Сити се състои годишната среща на Американската Лекарска Асоциация (AMA – American Medical Association). Д-р Fred Klenner публично представя своя доклад за постигнатото цялостно излекуване на 60 пациенти по време на епидемията от полио, прилагайки терапия с високи и често подавани дози витамин Ц. Нито един от колегите му нямал какво да каже, не заели никакво становище във връзка с докладваното от Klenner. Месец по-късно, през юли 1949г., Klenner без да се обезкуражи публикува документ в медицинското списание “Southern Medicine & Surgery” – за съжаление отново без отзив.
Ваксини или витамин С – това е въпросът… или не
От няколко десетки години ваксинираме нашите деца, защото сме убеждавани, че това е “най-добрият метод” за да ги предпазим от „неизлечими“ заболявания – такива, като полио.
Подобна е ситуацията и с други вирусни заболявания, като заушка, морбили, рубеола, грип или хепатит. Всички тези болести се считат за неизлечими, защото няма открито лекарство срещу вируси.
Следователно, “най-добре е да се ваксинираме”. Или поне така казват медиите, подкрепяйки мнението на медицинските авторитети. За жалост не добавят, че всъщност инжектираме някаква подозрителна течност, пълна с невротоксини: тежки метали, консерванти, чужди белтъчини и дявол знае какво още. Такава е технологията, иначе не може да бъде произведена ваксина. Медицински лица ни инжектират отрови директно в кръвообръщението, чиято крайна цел са нашите органи.
А когато сме болни от нещо по-леко – да пием парацетамол (появяващ се на пазара под различни наименования – Апап, Кодипар, Ефералган, Панадол, Табицин и т.н.). Всъщност никой не знае според какъв принцип действа той. Представете си, че от 1955 година (тогава е синтезиран за първи път) до днес механизмът на неговото действие не е изяснен! За въздействието върху следващите поколения няма защо да се споменава. Не знаем това. Никой не знае! Това, обаче, не пречи субстанцията да бъде достъпна без рецепти, навсякъде и всеки да си я слага в устата с пълно доверие, без да има представа какво приема. В същото време парацетамолът е една от най-честите причини за натравяне в световен мащаб и е най-честата причина за развиването на остра чернодробна недостатъчност (САЩ и Великобритания). Бизнесът е безскрупулен. Докато е такъв, по-добре да се държим по-далеч от неща, които не са изследвани върху поколения. Доста е неразумно да се подават на организма разни субстанции, които не присъстват натурално в нашето тяло.
Да се върнем на ваксините. Връзката между ваксините и бумът на заболявания, потискащи съвременната цивилизация (тук най-шумен е въпроса с аутизма) “не е установена“. Но също така никога не е установено, че дългосрочните ваксини са безопасни? Тези препарати са в употреба прекалено кратко време и е логично, че никога не са били изследвани дългосрочно, ако въобще е възможно да се оцени действието на една конкретна ваксина, независимо от всички останали фактори в продължение на един човешки живот. Но това не означава, че няма такова действие – никой не знае какви са последиците, никой не знае дали дадена ваксина е канцерогенна, но много хора забелязват връзката между някои заболявания (като аутизма) и ваксинирането. Никой не знае какви са последиците от тези препарати за поколенията. Реално ние (евентуално нашите родители, а със сигурност нашите деца) сме едни опитни мишки. Съвсем подобна е ситуацията с химичните хранителни добавки, които са “допуснати” от съответните институции, но няма дългосрочни изследвания върху тези съвременни изобретения (напр. синтетични подсладители) и всъщност никой не знае колко дълго ще се запази човешкият организъм, докато дадената субстанция прониква в неговата вътрешност, нито как това ще се отрази върху следващите поколения. Това може би ще знаят нашите правнуци, ако резултатите не бъдат изметени под килима, какъвто е случаят с доклада на Klenner.
Докладът на д-р Klenner разрушава образа за ваксините, изграден в продължение на последните десетилетия от медиите и авторитетите. В доклада си Klenner подробно описва случаите, които е успял да излекува с мега-дози витамин Ц – болести, признати за неизлечими.
Оказва се, че те въобще не са неизлечими – вероятно информираните знаят това, при това от няколко десетки години. Щеше да бъде хубаво, ако това знание се научаваше в медицинските училища – много повече деца щяха да бъдат здрави и свободни да се радват на живота? Всичките 60 пациенти на д-р Klenner, които били болни от полио оздравяли за 72 часа, благодарение на терапия с витамин Ц, прилаган в подходящи (т.е. предизвикващи положителен клиничен отговор) количества. Полио може да бъде излекувано в продължение само на 3 дни! Също така: заушка, морбили, грип, жълтеница, менингит и редица други вирусни заболявания.
Да, един момент, нали има толкова много изследвания, показващи, че витамин Ц няма никакво влияние дори при обикновената настинка, да не говорим за толкова опасни заболявания като полио или морбили? Тук, имайки впредвид наблюденията на др Klenner, трябва внимателно да се разгледа един аспект, за който знаят (отново, за съжаление!) само информираните.
Всички публикувани досега изследвания, които са довели до резултати, доказващи неефективността на витамин Ц, са обременени с една основна грешка, дори и две:
1. Субстанцията не е била подавана в съответно големи количества, които да предизвикат клиничен отговор.
2. Субстанцията не е била подавана с такава честота, която да позволи постоянно поддържане на необходимото ниво в плазмата.
Дозировка на витамин С – има ли значение
Да вземем за пример популярния аспирин: след няколкократното облизване на таблетката не можеш да разчиташ, че ще отшумят симптомите на заболяването. Трябва да приемеш съответни дози със съответната честота.
Да погледнем антибиотиците. Освен по-горе споменатото, трябва да го приемаш още известно време след изчезване на симптомите на болестта.
С витамин Ц нещата са подобни: освен ударната доза, трябва да се приемат поддържащи дози. Освен това трябва да се обърне внимание върху едно нещо: за разлика от витамин Ц, нито аспирина, нито антибиотика влизат в натуралния състав на твоето тяло, това не са витални субстанции, необходими за редица биохимични процеси протичащи в организма.
Когато си стресиран, пушиш, имаш инфекция или травма (напр. изгаряне, операция), твоите запаси от Витамин Ц драстично намаляват. Ако не ги възстановиш бързо, системата става податлива на смущения – витамин Ц е необходим и нужен за изключително много биохимични процеси в тялото. Същият механизъм е валиден и за другите витамини и минерали.
Не е разумно стриктното спазване на RDA количествата (препоръчваната дневна доза), които посочват най-краткият път към всякакви заболявания – от хремата до тумора. За превенция от скорбут е достатъчен дневен прием на 60 мг витамин Ц, но не може да се разчита, че същото количество може да предпази от вирусна инфекция, или да върне здравето, когато вирусите са успели да се настанят в организма.
А какво количество е нужно? – за това също пише д-р Klenner в доклада си. Много гениални хора променяли лика на тази планета, задавайки си един много важен въпрос: “а какво ще стане, ако… ?”. Ако Коперник не си беше задал този въпрос, може би по-дълго щяхме да вярваме, че Земята е център на вселената. Ако Едисон не беше си го задал, много по-дълго щяхме да седим на свещи или нафтови лампи. Ако Klenner не си беше задал този въпрос, то съгласно с приетите по онова време процедури, 60 пациента с признаци на полио, след тяхното диагностициране биха били изпратени в центъра по карантина, където биха били застрашени от по-нататъшни страдания и инвалидност, а ние никога не бихме узнали какъв потенциал притежава подаваната в съответно големи и чести дози субстанция Витамин Ц – субстанция, която е „не само“ витамин, но има антибиотично действие и се справя успешно с микроорганизмите, в това число с вируси (също вируса на СПИН – д-р Klenner лекувал пациенти болни от СПИН от началото на 80-те години до смъртта си през 1984 г.).
Всички файлове (на английски език) с разработки на учени и лекари, относно терапията с мега-дози витамин Ц при заразни болести, в психиатрията, при отравяния, ракови заболявания, анемия, сърдечни заболявания, диабет, алергии, астма и др. се намират тук.
