Дъвченето, стомашните сокове и гастрит – една съвсем различна перспектива

Не си това което ядеш, а това, което усвояваш 

Някои хора се притесняват, че дори след промяна на диетата, когато ядат толкова много полезни неща – не се виждат особени промени и/или подобрение на здраветo. Може би цялото това здравословно хранене е безсмислено, щом не се виждат изразни ефекти? Суровите зеленчуци сякаш вредят повече, след туршиите и плодовете коремът се надува по невиждан по-рано начин. Някои не могат да напълнеят – независимо от диетата, теглото им остава под нормата.

Трябва да се уточни едно: това което слагаме в устата е едно, а това какво получава нашият организъм е друго.
Можеш да слагаш в стомаха си най-полезната храна и най-скъпите суплементи, но ефект няма да има, ако твоят организъм не усвоява правилно това, което получава. А оттам е много пряк пътят до недостизи и произлизащи от тях смущения от всякакъв вид.

Такива сигнали като лошо храносмилане, подуване на корем, газове, рефлукс, запек и т.н. са най-често алармен звънец от твоята система: “ало, тук нещо не е наред, не мога да усвоя това, което ми даде”.
За да можеш да черпиш ползи от това, което слагаш в себе си, трябва преди всичко да се погрижиш за добро усвояване. Как? Здравия човек няма проблем с храносмилането на натурални храни. Не са му страшни въглехидратите и целулозата, зеленчуците и суровите плодове са за него само удоволствие и ползи за здравето, а не причина за стомашни страдания. Но натуралната диета е много взискателна: хранопроводът трябва да бъде в идеален ред.

Да проследим пътя, по който преминава храната от единия край на хранопровода (устната кухина) до другия (ануса). Принципно, без особено задълбочаване, ще ни интересуват три спирки:
1. Устната кухина.
2. Стомахът.
3. Червата.

Къде започва храносмилането и усвояването? Това го имаше на уроците по биология и всеки го знае. Но незнайно защо, част от нас после го забравя.

Устната кухина

Храносмилането започва в устната кухина и преди още да сложиш хапка в устата могат да ти “потекат слюнки”. Работа на слюнчените жлези е стимулирана не само от гледката или миризмата на храната, но дори само от мисълта за нея. Условието за правилно отделяне на достатъчно количество слюнка (между другото тя предпазва зъбния емайл от въздействието на киселини съдържащи се в храната) е доброто наводняване, с други думи пиенето на достатъчно количество вода (не кафенце, редбул или дринк, за съжаление, защото те имат обратно действие).
За стимулиране на мързеливи слюнчести жлези помага жабуркане на олио (най-добре кокосово), а дори само на вода, в продължение на 10-15 минути: натам и наобратно, бавно премествайки течността между зъбите, след което се изплюва). Тази практика помага също за поддържане на чисти зъби. Изследванията проведени от лондонския Eastman Dental Institute показали, че както участниците, които в продължение на 9 поредни дни всекидневно жабуркали по 10 минути кокосово масло, така и тези, които през същото време жабуркали дестилирана вода, постигнали около 80% намаляване на зъбната плака и количеството кариогенни (предизвикващи кариес) бактерии в устаната кухина. Упоритата сухота в устата, освен психологичния фактор – напр. стрес (изсъхва ни устата от нерви, притеснение), може да бъде резултат от тютюнопушене, пиене на алкохол, кафе, подслаждани със синтетични подсладители напитки, приемане на някои лекарства (напр. антидепресанти, болкоуспокояващи, антихистамини, средства за кръвно налягане, срещу паркинсон, химио- и радиотерапия и т.н.) или от разни заболявания (диабет, анемия, ревматоидно възпаление на ставите, болестите Сьорген, Алцхаймер, Паркинсон и други). Слюнката е изключително важна за смилането на храна: съдържа ред храносмилателни ензими (най-важният е амилаза, разграждащ скорбялата). Затова е много важно старателното дъвчене – бавно сдъвкване и смесване на храната със слюнка до момента, в който стане почти течна. Дори изстисканите от пресни плодове и зеленчуци сокове трябва да се “ядат”, за малко да се задържат в устата, за да се смесят със слюнката преди да бъдат глътнати. Небрежно сдъвканата храна, погълната при забързаност или стрес, няма да ни донесе много полза. Но не само първоначалното храносмилане се осъществява в устната кухина. Част от субстанциите съдържащи се в храната се всмукват от лигавицата на устната кухина (на този принцип действат някои лекарства, които се слагат под езика – настъпва много бързо преминаване на разни субстанции към кръвообръщението). Следваща причина да дъвчем старателно: продължителното дъвчене на храната предизвиква усилено отделяне на изключително важните за храносмилането стомашни сокове. Във всеки случай бързото гълтане на небрежно сдъвкана храна е като молба за здравословни проблеми, ако не веднага (лошо храносмилане), то в бъдеще (липси). Трябва да си изработиш навика за старателно и бавно хранене. Наслаждавай се на всеки залък, вместо лакомо да го гълташ след нестарателно сдъвкване. Мисли за всеки залък, почувствай живота в него, всички нюанси на вкусовете, почувствай благодарност към Майката Природа, която e създала това чудо за всички хора, които се трудят, за да го получат от Земята и да го предадат в твоите ръце. Времето за хранене е свято време. Не гледай телевизия, не води телфонни разговри, не размишлявай върху неприятни неща, не се карай с близките, не мисли за очакващите те задължения. Съсредоточи се само върху яденето, храниш тялото си, при това единствения екземпляр, който притежаваш. Радвай се и се грижи за това с полагащото му се уважение. Стомахът ще ти каже истината.

Стомахът

Следващата спирка на храната е стомахът, който е нашият перфектно създаден от натурата блендер и стерилизатор (две в едно).Той предпазва организма от попадането в него на опасни бактерии и вируси, насища храната с ензими и я разбърква до консистенцията на каша, която отпътува към червата. Нашият блендер, вместо на ток, работи на солна киселина (pH 1-2), която сам си произвежда – както подобава на гениално устройство проектирано от природата. Физиологичните процеси довеждащи до образуване на HCl продължават да бъдат неизвестни, но официално се приема, че се произвежда от клетките на стомашната лигавица под влиянието на т. нар. протонна помпа. Това не е доказан и безспорен факт, а – подобно на “предпазващите” ваксини – само поредна чаровна медицинска догма (в резултат на която не шамани, а доктори са тези, които всекидневно предписват на милиони хора от нашата планета лекарства наричани инхибитори на протонната помпа, за което след малко ще стане дума). В интерес на истината никой не знае точния механизъм за създаване на солната киселина в стомаха. Това е Тайната на Твореца.

Приема се, че при здрав човек стомахът трябва да произвежда 1,5 – 2,5 литра храносмилателни сокове дневно. При много хора това производство е нарушено (главно поради бързина при хранене, консумиране на преработена и подправена с химикали псевдохрана от всякакъв тип, с която днес са пълни магазините и заведенията за бързо хранене). Чудната машина произвеждаща солна киселина работи наполовина: производството на солната киселина е прекалено малко, а това води до смущения в храносмилането и усвояването на консумираната храна (често, в бързината, нестарателно сдъвкана). Това прекалено малко количество солна киселина не ни предпазва в достатъчна степен от евентуалната (високо правдоподобна при това) инвазия на вредни микроорганизми, яйца на паразити (които понасят среда с pH от 2 до 11,5) и др. Солната киселина има много ниско pH 1-2, което бързо и ефикасно убива всяка гадна твар имаща намерението да ни навреди, която е попаднала в нашия организъм по някакво стечение на обстоятелствата. Когато ни липсват стомашни сокове, несмляните докрай храни допълнително подлежат на ферментация и гнилни процеси не само тровейки системата, а и предизвиквайки редица симптоми разпознавани като напр. гастрит (киселини, рефлукс и други). Но това не са прекалено много стомашни киселини, както е прието да се твърди, а ферментираща, разваляща се в стомаха несмляна храна и това е главната причина за тези симптоми. Храната, която не е правилно смляна поради недостиг на стомашните сокове, а не изслишъкът им (гастрита е всъщност по-скоро рядко явление). е причината за нашите страдания.

Най-често срещаните страдания представляват:

• газове с лоша миризма, 
• киселини, 
• кисело оригване, 
• рефлукс, 
• подуване на корема, 
• неприятен дъх, 
• сънливост след хранене, 
• чувство за пълнота и тежест в стомаха, 
• сърбеж на ануса, 
• запек или разстройство, или миризливи и/или разводнени “стрелящи”, слабо или въобще не оформени изпражнения, 
• гадене (главно след приемане на витамини), 
• хранителни алергии, 
• анемия, 
• акне, 
• розацея, 
• астма, 
• слаби коси и нокти, 
• хронична кандидоза или възпаление предизвикано от нормално обитаващи нашия организъм хеликобактерии пилори, които при нормални условия са контролирани от солната киселина, която не им позволява да надделеят. 

Списъкът на страдания е наистина дълъг. Намираш ли в него нещо, което те тормози и търсиш неговата причина? Това може да бъде точно недостигът на стомашните киселини и храносмилателни ензими. Следващ сигнал от организма представлява ред нарушения предизвикани от недостига на витамини и минерали (които не са били усвоени от твоята храна, защото са залипсвали необходимите условия за това). Тук се включват и ракови заболявания. От празен съд и Саломон не може да налее.

Правилното храносмилане и усвояване са основа за здравето. Лошото храносмилане и слабото усвояване представлява разходка по наклонена равнина – с времето може да стане само по-зле. Струва си човек да се погрижи за това навреме, при първите симптоми. Здравия човек идеално храносмила всички храни (в това число сурови и във вид на туршии дарове от природата) без никакви сензации. В някои случаи, когато стомахът е перманентно, прекалено стимулиран за производство на стомашните сокове, реагира с такива смущения като язви, ранички и други малко приятни заболявания. Това е класически гастрит. Най-често обаче страдаме от недостиг на стомашни киселини, който докторите най-често лекуват като гастрит (понеже симптомите са много подобни). И така, милиони хора по цял свят приемат опоменатите лекарства от групата на инхибиторите на протоновата помпа (PPI), които – както подава Уикипедия – “Принадлежат към най-често предписваните от здравната служба лекарства” и “представляват най-силните блокери за отделяне на стомашната киселина”. Хората ги приемат имайки недостиг на стомашните киселини, а не излишък. Такава мода, такива времена: имаш ли недостиг на стомашните сокове? Ще получиш хапове, след които ще ги имаш още по-малко. Много лесно достъпни са също всякакви медикаменти повишаващи pH на стомашните сокове, които, без никаква рецепта, всеки фармацевт ще ти предостави след ключовата дума “киселини”. Тези средства, подобно на ½ лъжичка сода бикарбонат на чаша вода, третират единствено симптомите, не посягат към причините. Повишаването на pH на стомашните сокове или блокирането на отделянето им, в случай когато така и така са малко, означава молба за следващи проблеми. Преяждане, прекалено големи порции изяждани наведнъж, бързо консумиране на силно преработена храна (независимо дали от заведение или приготвена вкъщи), сладкиши, тежки ястия (пържено, скара, мазни меса и т.н.), хранене в условия на постоянен стрес и спазване на “препоръчаните пет хранения на ден” (при положение, че стомахът не е успял да преработи това, което е получил 2 или 3 часа по-рано) – всичко това е причина за това, че нашият блендер да отказва послушание: пада му мощността, горивото вместо да бъде изгоряно, се връща ферментирало, а стомашните сокове са прекалено малко за изгаряне на горивото и за осигуряване на антибактериална защита. Това, както и прилагането на абсолютно неподходящи за ситуацията лекарства (както с рецепта, така и без) е главната причина поради която безопасния за човешкото здраве микроб хелиобактерия пилори през последните двадесет и пет години е придобил значение като причинител на световна епидемия.

Прекалено малко добра стомашна киселина – това е проблемът! 

Как да възвърнем правилното отделяне на солната киселина? 

Единственият начин за възстановяване на правилното отделяне на солната киселина, е да се научим да се храним правилно. Започвайки от:

1. Старателният подбор на храна (да ядем само натурални продукти, никакви преработени), правилното й дозиране (винаги да ставаме от масата с чувството за лек недостиг, недопустимо е преяждането),
2. Осигуряването на условия за нейното консумиране (никога да не се храним в бързина, при стрес и притеснение! Времето за хранене е свято време) и, най-важното,
3. Дългото и старателно дъвчене – така създаваме условия за най-добро производство на солна киселина.

Отделянето на солна киселина стимулират зелените листа на зеленчуци като: зеле, спанак, листа на червено цвекло, рукола, броколи. Ако няма как да се ядат на салата, може да се прибавя шепа от тях към коктеил от банани и ягоди (това няма да промени вкуса му). В помощ са тук лимоните (хубаво е сутрин да се изпива чаша вода със сок от половин лимон), натурално ферментиралия ябълков оцет, туршии, зехтин, хрян, горчица, джинджифил.

Отделянето на стомашните сокове се регулира главно от нервната система. Затова нека времето за хранене да бъде свято време, нека никой да не те разсейва – дъвчи храната много старателно за да може стомахът да се подготви натурално и физиологично, отделяйки достатъчно солна киселина по времето на дъвчене, за приемане на това, което след малко ще получи. Често се случва така, че хора, страдащи от лошо храносмилане и свързаните с това различни страдания, ходят от лекар на лекар: първо при “нормалния”, после при този по китайска медицина или дори при енерготерапевт, търсейки помощ и обикновено никой от тези “специалисти” не задава на пациента въпроса за неговите навици на маса. Конвенционалният лекар ще запише, в името на мира, някакви хапове, китайският лекар ще забрани да се ядат сурови зеленчуци “защото вредят и изстудяват” и ще нареди варене на месни булиони и ядене на всичко сварено. Това най-често не помага: храносмилането продължава да е лошо, недостизите се увеличават, а цялата система лежи и скимти. Никой няма да попита: “Извинете, а как дъвчете?”. Нищо не стимулира по-добре отделянето на стомашните сокове отколкото непреработената, сурова храна. Консумирана без бързина и преминала идеално сдъвкване. 

И нищо не подобрява храносмилането и усвояването така, както грижата (ежедневната) за идеалната бактериална флора – така нейното качество както и количество – чрез консумиране на натурално ферментирали храни (които едновременно стимулират отделяне на стомашните сокове).

Здравето започва в червата

Храната от стомаха трябва изцяло да стигне до червото, където ще бъде поддадена на понататъшна обработка. Тук ще бъде оползотворена и разградена на основни съставки, с помощта на ензими. Тук необходимите съставки ще бъдат усвоени (глюкозата, аминокиселините и продуктите от храносмилането на мазнините се усвояват в тънкото черво, а витамините, минералите и водата се усвояват в дебелото черво). В червата цъфти живот и кипи работа: тук се осъществява производството на много ценни и необходими за нас субстанции, като тъканни хормони или витамини (напр. от групата Б, витамин К), при условие, че притежаваме правилна бактерийна флора – здравия човек трябва да има ок. 1,5 кг добри бактерии в червата (от което 85% трябва да са лактобактерии). Хората страдащи от различни заболявания (както физически, така и психически) имат много малко от тази флора (напр. болните от артрит – само 15%).

Пропускливи като гевгир черва са общ знаменател за всички, които страдат от проблеми свързани с хранителна нетолерантност и/или лошо усвояване, и произлизащите от това недостизи на витамини и минерали.

Всемогъщото зеле 

Както се оказва, неоцененият източник на здраве за нашия храносмилателен тракт е обикновеното зеле. Диетите базиращи върху варени месни булиони също имат подобно действие и лекуват възпаления на храносмилателния тракт (доставят Л-глутамин – необходим за поправяне на чревния тракт). Тази диета е скъпа (особено, ако използваме месо от домашно гледани животни), трябва да се прилага много дълго (месеци, понякога години), което ненужно товари организма с метаболити от храносмилането на големи количества животинска храна. Това въобще не е толкова полезно. Излекувайки проблемите свързани с храносмилането, можем да си набавим подагра. Такава диета може да бъде подходяща за тези, които не могат да консумират зеле поради заболяване на щитовидната жлеза. Яденето на супи може, със сигурност, да има лечебно действие, когато дълго време сме унищожавали нашите органи чрез хранене със суха храна, тютюн и кафе.

Л-глутамин в зелето има в изобилие. Също витамин У, за който след малко. Доказал това в своите многобройни изследвания професора по медицина от Университет в Станфорд, др Garnett Cheney, още през петдесетте години на миналия век (Cjemeu. G” „Vitamin U Therapy of Peptic Ulcer”, California Medicine, vol.77, number 4, October 1952). От неговите клинични изследвания излиза, че 100-200 мл пресен сок от обикновено зеле, подавано ок. половин час преди всяко ядене (3-5 пъти на ден, общо можем да приемаме 1 литър сок на ден, при хората със съдови проблеми започваме от малки дневни количества) успява да излекува болен стомашно-чревния тракт за ок. две седмици (по-леки случаи за по-кратко, а по-тежки за малко по-дълго). Освен Л-глутамина, зелето съдържа действащ противовъзпалително и регенериращо витамин У (Л-метило-метионино-сулфониан), който по натурален начин действа като адаптоген: гениално влияе върху нормализирането на стомашните сокове (когато те са малко – стимулира тяхното производство, когато са много – ограничава тяхното производство), а сулфорафана убива бактериите Х. пилори. Не познавам месо, което умее това. Да не говорим, че зелевата курация е смешно евтина. Всъщност не знаем какви още субстанции съдържа в себе си този скромен зеленчук, в интерес на истината по-голямата част от състава на всичките дарове от природата представлява за нас все още тайна, но е факт, че сокът от зеле просто действа и много бързо нормализира работа на чревния тракт.
Много препоръчителен е също сокът от кисело зеле – този пък доставя допълнително невероятни количества полезни лактобактерии (повече отколкото най-скъпия пробиотик от аптеката).

Сокове и салати от зеле, сурово или кисело, са за препоръчване и за профилактика. Ако искаме да имаме 1,5 кг добра флора в червата, трябва търпеливо да я отглеждаме ден след ден, седмица след седмица, месец след месец и година след година. Това продължава известно време и от ден на ден няма да стане. Повечето хора имат в това отношение многогодишни занемарявания. Първо не ядат туршии “защото не обичат”, а после, защото така са изоставили стомашно-чревния си тракт, че не могат (подуване на корем, газове и други сензационни преживявания след туршии). Консумирането на туршии не само поддържа нашето здраве, а и удължава живота ни. Корейски учени, изследвайки хранителни навици на техните столетници, установили, че в диетата им има натурално ферментирали традиционни туршии от соя и местно зеле – кимчи (открили в него също големи количества витамин Б12, изцяло и натурално произведен от бактериите). Или ще обикнем туршиите, или ще обикнем обричащи ни на страдания и скъсяващи живота ни болести предизвикани от липсата им в нашата диета. Можем да прибегнем към аптекарските пробиотици, но това е скъпо. Домашна туршия е евтина, има многократно повече живи лактобактерии отколкото дори най-скъпия пробиотик от аптеката и “става сама” – достатъчно е да я сложим и можем да си вършим друга работа. Не трябва да имаш нито пари, нито време. Здравето е евтино и общодостъпно.

Когато никаква диета не помага 

Когато вече изглежда, че нищо не е в състояние да помогне, никаква диета, тогава остава още един най-стария начин на света: гладуване. Всички проблеми, които не може да реши диета, най-често разрешава гладуването. Защо става така? По време на гладуването храносмилателните органи отдъхват от работа. Хранителният тракт отвътре е постлан с епителни клетки, които се подновяват на всеки 3-5 дни. Толкова дни трябват, за да се освободим от старите, унищожени епителни клетки и да позволим на системата да създаде нов и здрав епител, който ще смила всичко без най-малки проблеми. Разчистването на червата ще се обявява с разстройство по време на гладуването (организъма трябва да се освободи от старата епител), но е по-добре да се прекарат няколко дни с по-често посещаване на тоалетната, отколкото през целия живот да се ходи на лекар или до аптеката. По време на разстройство само трябва да се помни за доставяне на достатъчно количество вода. Други странични ефекти, освен здраве, липсват. Противопоказанията за гладуване са малко (бременност, кърмене, крайно изтощение, хипертиреоидизъм). След завършване на гладуването, трябва да се излиза от него бавно и с уважение към Майката Природа, която е вкарала ред в търбуха ти: ако веднага се нахвърлиш върху пържоли на скара с пържени картофки и бира, това няма да се хареса на току що подновения стомашно-чревния тракт. Връщането към старите хранителни навици винаги ще рефлектира с познатите симптоми – за това също трябва да се помни. Няма кратки пътища. Не може все да правим едно и също и да очакваме различни резултати. Настрой се за промяна на хранителните навици и стила си на живот, но не само по времето за гладуване. Това е най-добрият начин за постигане на хронично здраве. Най-добре направи голяма чистка в кухненските шкафове и в хладилника и дори в мислите си не се връщай до предишния стил на живот, който явно не се е доказал в твоята полза.
Др Andrew Saul препоръчва пост базиращ върху свежо изстискани сокове, др Ева Домбровска уверява, че зеленчуково-плодовият пост на Даниел също изпълнява тази задача: госпожа доктор разказва по време на една лекция за своята леля, която след обновяване на епителните клетки, с удоволствие изяла ябълка, въпреки че по-рано смятала, че през живота си няма да изяде нормална ябълка, защото те отдавна вече й вредяли и въобще тя “сурово не може”. Но после могла, както по доброто старо време, и така вече й останало. Тогава, ако твоят доктор ти казва, че стомашните или чревните проблеми са “неизлечими”, защото веднъж увреден стомашно-чревния тракт такъв ще ти остане до края на живота – знай, че той е изключително недоинформиран. Не си обречен на лекарства до края на живота, на страдание и живот в здравната нищета.

Помни, че винаги имаш избор.