Тази статия представлява обобщение на лекцията проведена от Dr Russell Jaffe на конференцията на IAOMT (International Academy of Oral Medicine and Toxicology). Предназначена е за лекарска аудитория, но съдържащата се в нея информация е предадена по такъв елегантен и разбираем начин, че е редно и полезно всеки да се запознае с това съдържание.
Ако някой прояви по-голям интерес към оргиналния, английски вариант, пълния запис се намира тук и тук.
Двете лекции се отнасят за една и същата тема, от различни години са, но няма между тях мериторични разлики.
Информацията с наклонен шрифт е добавена от мен и това е направено единство с цел кратко изясняване на моментите, които биха могли да изглеждат неясни.
Дали витамин Ц хваща, свързва и безопасно отстранява токсичните елементи и какви са неговите интеракции с други терапии? Къде действа той и дали е антиоксидант или прооксидант? Трябва да знаеш, че в биологичната система витамин Ц е винаги антиоксидант, никога прооксидант (според достъпни източници често витамин Ц е определян като антиоксидант и прооксидант – в зависимост от неговата концентрация и ред други обстоятелства, но до такъв извод най-вероятно е стигнато на база на изследвания провеждани ин витро, което не отговаря на условията съществуващи в биологичната система).
Ще обсъдим въпроса, дали витамин Ц е в състояние да хване и безопасно да отстрани токсичните елементи, какви са другите терапии за биологичната детоксикация и как могат те да подпомогнат безопасното и ефективно премахване на токсичните метали във взаимодействие с витамин Ц и други действия предизвикващи биологичен отговор.
Когато говорим за витамин Ц, винаги имаме впредвид неговата L- форма, която е биохимично идентична с тази, която намираме в храната. Витамин Ц действа като субстанция редуцираща по-ефективно от всяка друга в биологичните системи, може да редуцира оксидационните токсини, да свързва напр. тежките метали и да ги отвежда от организма – ако го приемаш по подходящ начин. L-Аскорбата, благодарение на химическата си структура, свързва следните елементи, според подадения ред:
– най-напред олово
– после живак
– арсен
– кадмий
– никел
– калций
– мед
– магнезий
– цинк.
Всичките тези елементи могат да бъдат интензивно премахвани от организма с помощта на витамин Ц. Ако взимаш витамин Ц с цел свързване и отстраняване от организма на тежките метали, можеш да използваш неговите форми буфорирани с калий, калций, магнезий и цинк. Това са четирите главни елемента, от които се нуждае тялото за буфориране и можеш да ги доставиш на организма под формата на аскорбат, суплемент или чрез подходяща диета. Докато премахваш токсичните метали, ще премахваш също тези четирите елемента – витамин Ц не знае кое ти е нужно а кое не – премахва тежките метали поред.
По време на терапия с витамин Ц важна роля играе също алкализиране на организма.
Ако разгледаме токсичните метали откъм атомната им маса (тези изчисления, доколкото са чисто математически и не особено сложни, предлагам да ги подминем в този момент), ще се окаже, че 1 грам витамин Ц е в състояние да неутрализира и премахне от организма:
20,7 мкг олово или
20 мкг живак или
7,5 мкг арсен или
11,2 мкг кадмий или
5,9 мкг никел.
Ако приемем тук някаква средна, то 1 грам витамин Ц ще премахва около 10 микрограма токсични метали. По този начин минималното дневно количество витамин Ц, т.е. този един грам ще бъде изразходвано за неутрализиране на поетите през деня 10 мкг тежки метали и за тяхното отстраняване. Понеже средно експозицията на токсичните метали е 20 мкг дневно, това означава, че първите приети 2 грама витамин Ц ни позволяват да се предпазим от отлагането на тези метали, но тук да помним, че говорим за ежедневното поемане/отделяне на тези метали, не сме стигнали още до старите натрупвания в тъканите и тяхното изчистване. Щом тези два грама стигат само да се предпазим от дневното поемане на токсичните метали, то какво трябва да направим, ако искаме да ги премахнем изцяло от организма с помощта на витамин Ц и други синергенти?
Тук би следвало да бъде посочено някакво конкретно количество – според възрастта или индивидуалното тегло. Нещата, обаче, са по-комплицирани. Roger Williams в книгата си “Биохимични индивидуални различия“ (“Biochemical Individuality”) пише, че витамин Ц се характеризира с най-голям диапазон сред всички субстанции. Понякога хората се нуждаят от него в малко количество (няколкостотин милиграма, примерно 1000 – 2000 мг дневно), а понякога количествата са огромни. Когато взимаш витамин Ц, половината от него може да го няма вече след 30 минти или след 30 дни. Разликата е доста голяма.
За да се отговори на въпроса, кой от колко витамин Ц се нуждае, първо трябва да се разбере за какъв период той остава в организма, за да се постигне постоянно, еднакво плазматично ниво в клетките. За тази цел е нужно провеждане на индивидуална калибрация за витамин Ц.
Др Rusell Jaffe през 1997 година провел калибрация за витамин Ц върху 3497 американци. Резултатите са шокиращи – оказало се, че сред изследваните имало такива, които се нуждaели от по-малко от 4 грама витамин Ц на ден и такива които се нуждаели от 200 грама – от толкова витамин Ц се нуждаели някои хора, за да се стигне до изхождане – т.е. освобождаване на дебелото черво (и калибриране).
- По-малко от 4 грама дневно се оказали достатъчни за около 5% от изследваните. Това дава някаква представа за това, колко американци са наистина здрави – около един на всеки двадесет е наистина здрав, без никакви симптоми.
- Между 5 и 10 грама витамин Ц се оказали нужни за ок. 10% от изследваната популация (т.е. за около 300-400 човека). Това все още не е зле, може да се каже, че това количество е “типично” и все още не е много голямо, можеш да го калибрираш за около час. Тези хора носят наименованието “притеснени ходещи ранени” (англ. – worried walking wounded) – хора само привидно здрави.
- Сега следващата група – оказва се, че чак 80% от изследваните хора били калибрирани на ниво между 10 и 13 грама витамин Ц дневно. 13 грама се равняват на 13 хиляди милиграма, което може да впечатли тези, които мислят в милиграмови категории. Това изглежда доста като доза за витамин, но да изясним – витамин Ц не е витамин. Голяма грешка е било наименуването на аскорбата: “витамин”. Това не е витален амин, не активира ензими, това е субстракт, който пази и позволява на организма да извършва многобройни полезни реакции.
- Последната група, ок. 5% от изследваните, били калибрирани чак при количества над 13 грама витамин Ц. Тези хора изразходвали половината от приетия витамин Ц в продължение на половин час. Нуждаели се от голямо количество, за да поддържат постоянно ниво на витамин Ц в тъканите, в плазмата.
Накратко, необходимото количество витамин Ц е индивидуално и различно, за определяне на нуждата от него трябва да се проведе калибриране. От страницата www.perque.org (http://www.perque.com/lifestyle/self-tests/ascorbate-cleanse/) може да се изтегли протокол, който съдържа всички подробности относно приемането на големи количества витамин Ц, и инструкция за определяне, в продължение на няколко часа, на количеството необходимо за даден човек. Това е самостоятелен тест определящ физиологичната и функционална нужда от витамин Ц.
Както видяхме, могат да бъдат различени 4 групи хора, при които нуждите са различни (включително в рамките на една група). Няма друга хранителна съставка освен витамин Ц, която да притежава по-голям диапазон на индивидуални нужди. Причината за това е, че витамин Ц прави много и различни неща, а свързването и премахването на токсичните метали е само едно от тях. Токсичните елементи могат да циркулират в организма, но могат също да бъдат хванати и безопасно отведени благодарение на витамин Ц, който ги свързва с двувалентните катиони на хидроксиловите групи, предотвратявайки при това редепозицията (повторното отлагане) на тези токсини в организма и избягвайки прооксидационния ефект, който би бил налице без аскобиниана.
Идва ред да обърнем внимание върху синергентите на витамин Ц (елементи усилващи неговото хелиращо действие ):
- магнезий,
- цинк,
- по-алкално състояние на организма,
- източници на сяра и селенометионин.
Това са елементи, които взаимодействат с витамин Ц, засилвайки неговото благоприятно действие при свързването и премахването на токсичните метали. Можеш да заместиш в организма тежките метали с магнезий, цинк и по-здравословна алкална среда, можеш да свързваш тежките метали със съединенията на сяра и селенометионин.
Препоръчват се: алкализиране на тялото и проверяване, рано сутрин след нощна почивка, какво е pH на урината – едновременно с това ще можеш да свързваш тежките метали, които са в телесните течности: в кръвта, в лимфата, мозъчната течност. Както съединенията на сярата, така и селенометионина помагат при свързването на тежките метали и безопасното им отстраняване от организма, като синергенти на витамин Ц. Имат отделен механизъм на действие, синергичен с витамин Ц. Когато заместваме тежките метали с магнезий, цинк и по-здравословна алкалична среда в организма, се осъществява йонен ефект. Йоните на синергента (магнезий, цинк и т.н.) произхождащи от алкализираща храна, заместват изместените йони примерно на живака, кадмия или никела, които са се намирали в ДНА, включени в белтъчините на хистоните или митохондриите, или на други места, където не би трябвало да ги има.
И така – първото нещо преди пристъпването към детоксикация, е алкализиране на организма, за да се приемат възможно най-много йони на магнезий и цинк от алкалната храна.
Алкализиращата храна трябва да се приема в минимум 80%, за да се оптимизират алкалните резерви, а минимално 60% за да се поддържа това състояние. Откъде да знаеш, дали имаш вече достатъчно много буферни минерали, дали консумираш достатъчно алкализираща храна? Това трябва да се проверява рано сутрин – взимаш лакмусова хартийка и мериш pH на урината си (можеш да я напикаеш или да я затопиш в събрана в съд урина). Йонната промяна намира своето отражение в първата сутрешна урина, нашата цел е да постигнем pH между 6,5 – 7,5. Ако имаш достатъчно много алкализиращи минерали и високо pH на урината това е отлично, а дори да имаш малко по-киселинен резултат също не е зле, но ако хартийката покаже прекалено висока киселинност това означава дефицит на елементи, които активизират важни ензими. Ако клетките са кисели, не функционират правилно, стават “нещастни”. На портала www.perque.org има информация за алкализираща диета и също информация за калибрацията за витамин Ц.
Най-добре е да разполагаме с лакмусови хартийки с предел 5,5-8, за да можем да отчетем неголеми изменения в урината, замерването трябва да се провежда рано сутрин, след минимум 6-часов сън. Тогава сутрешната урина има калибрирана киселинност показваща състоянието на нашето равновесие в тъканите. През деня има ок. 50 фактора, които могат да променят pH на урината. Докато не ги познаваш всичките, не можеш да направиш никакви изводи. Но след нощната почивка урината се калибрира дотолкова, че може да се приеме като показател за нивото на нашето киселинно-алкално равновесие.
Добре е да си водиш “здравен дневник”. Хората, които си водят такъв, често стигат до един извод: когато съм по-алкализиран се чувствам по-добре, а когато съм по-киселинен – имам повече симптоми (болестни), когато съм по-алкализиран встъпва в мен повече надежда, а когато съм киселинен се чувствам безсилен. Когато хората се убеждават в нещо по пътя на собствени открития, това е по-значимо отколкото да им покажеш изследвания, диаграми или дори сто случая на други хора.
Струва си да откриеш сам, че подобрението на самочувствието зависи от състоянието на организъма. Пределът на физиологичното pH на урината е тесен (4-8), а на здравото pH на урината още по-тесен (6,5-7,5). Здравият предел на pH на урината е 6,5-7,5 – под 6,5 означава хронично дегенеративно или автоимуннo заболяване, ако имаш pH по-високо от здравото – можеш да бъдеш в състоянието на катаболизъм предизвикан с хирургическа намеса или друга травма. Само средният предел е здрав: 6,5-7,5. Не бъркай pH на урината, за който пиша по-горе с pH на кръвта. Здравото pH на кръвта е много тясно: във вените 7,32-7,42, в жилите 7,35-7,45.
Да преминем към синергентите свързващи токсичните метали – тук господства принципът “thrive with five“ т.е. “преживей с петте” храни богати на сяра:
- Чесън
- Лук
- Джинджифил
- Яйца
- Кръстоцветни зеленчуци (броколи, зеле, карфиол, рукола и т.н.)
Не се нуждаеш от всичките наведнъж! Яж една или две в своята ежедневна диета ако искаш да имаш диета богата в сярни съединения, които се свързват с токсичните метали. Най-добрият метод да хванеш токсичните метали е да смогнеш преди те да хванат теб. Препоръчително е също приемане на селенометионин, който е натурален капан за токсичните метали и единствената форма на селена, която умее да обезврежда тежки метали.
Ако обичаш риба тон и те притеснява високото нивото на живак в нейното тяло (това е дънна риба, а всички знаем, че на дъното на моретата и океаните има най-много тежки метали, включително живак), то трябва да знаеш, че рибата тон в днешно време има в своите тъкани 5 до 10 пъти по-високо съдържание на селенометионин отколкото по времето, когато океаните и моретата не са били толкова замърсени с живак. Тези риби са си изработили натурален механизъм за неутрализация на живака със селенометионин, който им дава възможност драстично да намалят нивото на токсичност на този тежък метал. Ако измерим нивото на живак в тялото на тази риба, ще се окаже, че тя не би трябвало въобще да плува – нивото на живак и е толкова високо, че да порази координационната и система – но тя плува, което означава, че рибата е измислила нещо, преди ние да го направим. А това което е измислила е, че като повиши нивото на селеметионина неутрализира тежките метали. Рибата тон не е публикувала това откритие в медициски журнал, направили са го за щастие хора преди няколко години (Mercury: selenium interactions and health implications, Laura J Raymond, Nicholas VC Ralston, University of North Dakota, Seychelles Medical And Dental Journal, special issue Vol 7 No 1, November 2004).
Повечето американци не консумират достатъчно чесън, лук, джинджифил, яйца и кръстоцветните зеленчуци. Във всички части на света, където хората водят висококачествен живот – здравословен, дълъг, без болести, изпълнен с радости – ежедневно се използва една или повече от тези пет необходими съставки на диетата. Не е нужно да консумираш всичките всеки ден, но включвай в ежедневната си диета по една или няколко от тях. Това препоръчвал Thomas Jefferson, Хипократ, Гален и Semmelweis (който карал лекарите да си мият ръцете): храни богати на сяра. Чак в днешното време отново откриваме, че природата ни е дала начини за неутрализиране на токсините и ако ги пренебрегваме – има опасност да платим със собственото си здраве.
Когато нивото на селенометионина е ниско, това влияе неблагоприятно върху предпазващото клетъчната мембрана въздействие на витамин Е, а това покачва нивото на оксидационния стрес. Можеш да приемеш витамин Е (токофероли и токотриеноли) колкото искаш, но те активират своето действие единствено във взаимодействие на селенометионин! Витамин Е заедно със селенометионина има огромно антиоксидационно действие. Не само витамин Е и не само селенометионин, а тандема на двете – това пази клетъчната мембрана. Ако подадеш на хората много витамин Е и те продължават да дават признаци за наличие на оксидационен стрес под формата на заболявания на кръвоносната система или сърдечни болести, то защото им липсва селенометионин! Не забравяй за селенометионин. Това не е някаква “известна” субстанция, малко се говори за нея, но е необходим активатор на витамин Е.
Когато имаме прекалено малко източници на сяра в диетата, тогава също ни липсва глутатион. Тъй като той представлява съдържащ сяра трипептид, съдържа глутаминова киселина, цистеин и глицин – храните богати на сяра са необходими за производството на глутатион. Нивото на глутатиона винаги пада, когато консумираш прекалено малко храни богати на сяра или когато съществува прекалено висок токсичен оксидационен стрес, за нивелирането на който е нужно увеличаване в диетата на храни богати на сяра.
Притежаваме също вграден по рождение, даден ни от натурата, защитен механизъм: частички наричащи се металотионеини, които имат за задача да хващат като гъба токсичните метали. Металотионеина намира токсичните метали в твоята плазма, кръв, цереброспинална течност, лимфа или в твоите клетки – има различни видове металотионеин, всеки отговаря за нещо различно, но всичките имат за задачата да предпазват системата от токсичните метали. Кумулирането на тежки метали в човешкия организъм може да има място само при ниско ниво на металотионеин. Не си ли се чудил/а, защо в днешно време много хора са много чувствителни към дори ниски нива на живак и други токсични метали? Металотионеините са се променили през последните няколко десетилетия: от точката, в която всеки е имал много такива до точката, в която само 5-7% от хората произвеждат достатъчно количество металотионеини! Съгласно логиката: сами открехваме врати за токсините и после сме учудени…
Следователно: само когато металотионеина и алкализиращите минерали липсват, токсичните метали могат да се кумулират в организма. Това помага да разберем, защо хората днес са толкова чувствителни към биоакумулация на токсични метали в сравнение с по-рано. Защо ли? Защото имат киселинообразуваща диета, съставена от преработени храни, диета бедна на продукти съдържащи сяра, бедна на буфорни минерали, бедна на селенометионин, бедна на всички тези предпазващи субстанции!
Това е все едно да излезеш навън по време на проливна буря без дъждобран, ботуши или чадър. Чадъра е металотионеина, дъждобрана е селенометионина, а ботушите са витамин Ц. Ако някой излезе по време на проливна буря без по-горе споменатите аксесоари, ще си кажем, че това е пълна глупост. А точно това правим днес, по пътя на аналогията.
Да преминем към магнезия. Метаболичната ацидоза означава хронични заболявания. Метаболичната ацидоза e недостиг на буферни минерали. Означава, че нивото на добрите минерали като калий или магнезий, а също калций или цинк, е спаднало драматично, оставяйки след себе си излишък от киселини. Публикация в JBC (Journal of Biological Chemistry, медицинско списание), от 2000 г., подчертава, че токсичните елементи са от 100 до 1000 пъти повече токсични ако имаш в организма си киселинна среда и ти липсва магнезий. И съответно: по-малко токсични са ако си алкализиран и имаш достатъчно количество магнезий. Следователно ако някой пита за научни основи, можем да го препратим към Journal of Biological Chemistry (JBC), има още няколко разработки от този тип, но не са лесни за намиране. В същата публикация на JBC е подчертано също, че излишъкът от токсични елементи заедно с излишъка от калций (и недостиг на магнезий) са свързани със следните заболявания:
- Пигментна ретинопатия
- Диабетна невропатия
- Миома на матката
- Фибромиалгия
- Синдром на хронична умора
- Напредващи автоимунни заболявания
- Заболявания на кръвоносната система
- Атеросклероза
- Заболяване на коронарната артерия.
Сравнявайки витамин Ц и глутатиона: витамин Ц притежава редукционен потенциал независимо от количеството, а глутатионът е ефикасен, но в зависимост от неговата концентрация. Когато концентрацията на глутатиона пада, той престава да пази клетките, докато витамин Ц продължава да ги пази до момента, когато неговото количество в организма е вече изцяло изразходвано. Когато увеличим концентрацията на витамин Ц в организма с 1 мол, концентрацията на глутатиона в лимфоцитите се покачва с 0,5 мол. Alton Meister е бил прав: за увеличаването на нивото на глутатиона в лимфоцитите в кръвта, витамин Ц има по-голяма роля отколкото всяка друга субстанция.
Що се отнася до клиничното приложение на аскорбата: какви са индивидуалните нужди относно количествата на витамин Ц? Витамин Ц може да предизвиква значителен чревен дискомфорт: подуване на корема, образуване на газове – в такъв случай е редно да се спре приема на витамин Ц и калибрацията за витамин Ц да се третира като помощен сигнал за разпознаване на чревни смущения. Ако използваш витамин Ц единствено за определяне на количествата витамин Ц, които са нужни на хората, а в същото време им липсва магнезий, глутамин, пребиотици и пробиотици, то тогава калибрацията веднага ще изтъкне всички тези липси: магнезий, глутамин, пробиотици, източници на сяра и т.н.
А това ще бъдат хората, които ще дойдат да кажат: “не се чувствах добре”. Но това не е вина на витамин Ц, той само подчертава всичките тези липси: глутамини енергетизиращи и поправящи стомашно-чревният тракт, пре- и пробиотици необходими за правилен чревен пасаж, асимилация и елиминация и т.н.
Калибрацията за витамин Ц може да донесе много повече информация отколкото информацията за самия витамин Ц. Най-сложните случаи изискват първоначално стабилно алкализиране на организма, трябва да осигурят фактори взаимодействащи с витамин Ц, за да бъдат постигнати безопасни и ефективни резултати. Трябва да бъде калкулирано количеството витамин Ц, което предизвиква изхождане, след това умножено по ¾ или 75% за да се установи дневното количество разделено на четири дози. Ако освобождаването настъпи при количество 10 грама витамин Ц, от тях 75% са 7,5 грама, следователно от толкова се нуждаеш дневно, можеш да го разделиш на две дневни дози напр. 4 грама сутрин и 4 грама вечер.
А какво, ако се окаже, че се нуждаеш от 40 грама дневно за да се стигне до освобождаване на дебелото черво (изхождане)? Ще се нуждаеш от ¾ от това количество т.е. 30 грама дневно. Ако се нуждаеш от повече от 10 грама дневно, можеш да си приготвиш витамина в литър вода и да го пиеш през целия ден. Ако всичко изпиеш преди закуска, най-вероятно ще предизвикаш отново освобождаване. Ако го пиеш през целия ден, ще поддържаш високо ниво на витамин Ц в своите клетки, който ще направи всичко, което е възможно, за да се чувстваш добре.
Калибрация за витамин Ц: опционално се допуска започване с дозировки (4 пъти дневно) увеличавани постепенно ако пациентът има притеснения, страда от синдром на раздразненото черво или просто няма доверие.
Механизъмът на калибрацията е сложен, не може да бъде използван при венозни терапии, понеже те не предизвикват осмотичен ефект (освобождаване на дебелото черво), венозно може да се подават дори 100 грама в продължение на два часа, а освобождаването необходимо за калибрация няма да настъпи – дори при хората, които след 5 или 10 грама подадени орално ще изпитат освобождаване. Тук не става дума само за осмотичния ефект. Има хора, които подлежат на калибриране за по-малко от един час! Когато поемеш нещо през устата, изкарваш ли го след един час? Със сигурност не, ако твоето време за чревния пасаж беше толкова кратко, то това би означавало, че имаш сериозни здравословни проблеми. Подавайки орално витамин Ц, той се абсорбиране, системно насища организма, след което отива към последната част на дебелото черво и там напомпва (изтегля) токсини и течности и тогава настъпва освобождаване подобно на това при клизма. Този ефект не трябва да се бърка с разстройство, тук не става въпрос за чревната толеранция.
Бързият метод за калибрация чрез освобождаване не позволява токсините да се върнат обратно, за да циркулират в организма отново. Когато правиш това калибриране се освобождаваш, а токсините напускат тялото без да предизвикват по-нататъшен дискомфорт. Какви количества да се ползват при калибриране:
- За първата група (здрави хора) 1.5 гр, т.е. половин плоска чаена лъжичка, през 15 минути, 2-8 дози, до момента на освобождаване,
- За хора от втората група (привидно здрави) 3 гр т.е. 1 плоска чаена лъжичка, през 15 минути, 2-10 дози, чак до момента на освобождаване,
- За хора от третата група (хронично болни) 6 гр т.е. 2 плоски чаени лъжички, през 15 минути, до момента на освобождаване.
Bruce Ames и Balz Frei твърдят за витамин Ц: най-безопасният и най-универсален водноразтворим антиоксидант. Това означава, че подходящи количества витамин Ц предпазват, индиректно или директно, всички части на клетките и системи на органите от вредното влияние на свободните радикали.
Albert Szent-Gyorgyi нарекъл витамин Ц “молекула даваща живот”. Той изолирал молекулата на витамин Ц от унгарска чушка. Забелязал, че когато чушките се изсушат, продължават да бъдат ярко червени. Това трябвало да означава, че съдържат редуцираща субстанция, която запазва живия цвят. И в това била истината: там търсил и намерил субстанцията спираща процеса на оксидация. В своята научна работа от 1932 г. “Химичната натура на витамин Ц” твърди: „подходящо количество витамин Ц премахва желанието за консумиране на захар”!
При мускулно-ставни болки е задължително приемането на флавоноиди и флавоноли (4 капсулки) заедно с витамин Ц, за да се реактивират дендритните клетки – при всяко ядене и преди сън в продължение на една седмица, след това два пъти на ден за поддръжка.
За редуциране на холестерола LDL до нула и предотвратяване на неговото образуване трябва да бъдат включени токофероли/токотриеноли (витамин Е) 400-3600 IU заедно със селенометионин 0,2-1 мг, като последния активира токоферолите с цел поддръжка/редукция на окислените частички LDL до нулево ниво.
Относно безопасността на витамин Ц има слухове, които трябва да бъдат оборени: появяват се въпроси свързани с образуването на оксалатни камъни в бъбреците, изразходването на витамин Б12 под влияние на витамин Ц, и реакцията на Fenton в присъствието на желязо. Отговорът звучи: нито едно от тези явления няма място. Доброто наводняване представлява решение за бъбречните камъни: витамин Ц изсмуква оксалати в количество 1 гр, дали взимаш 1 гр витамин Ц или 10, или 100 – получаваш същото количество оксалати. Относно изразходването на витамин Б12 – този феномен има място единствено ин витро, никога ин виво. Др Rusell Jaffe споделил за проведения от него и неговите колеги опит продължававащ 21 и 28 дни, базиращ на венозно подаване на разтвори с високи дози Б12 и Ц, по време на който не била намерена никаква негативна интеракция между Б12 и Ц – от този момент др Rusell Jaffe и неговите колеги приели този резултат за златен стандарт. Относно реакцията на Fenton, отново се оказва, че тя се осъществява ин витро, а няма място ин виво. Оттук е известно, че ако хора с хемокроматоза или хемосъдероза получат реакция на Fenton взимайки витамин Ц, то биха заболели сериозно. А ако на страницата на FDA прочетеш монографии относно хемокроматоза и хемосъдероза ще видиш, че предпочитаният начин за лекуване е подаване на витамин Ц.
Витамин Ц безопасно редуцира тривалентното желязо до двувалентно, а двувалентното желязо може да бъде редуцирано и безопасно да напусне тялото. Това значи, че проблема с хемокротомазата и хемосъдерозата е свързан с липсата на витамин Ц, която води до оксидиране на желязото и задържане на оксидираното желязо. Когато редуцираш желязото до двувалентна форма, тялото може да го отстрани. Подробностите са важни: хората се нуждаят от такива количества витамин Ц, които да осигурят покриване на нуждите на организма от него. За определяне на големината на нуждите, трябва да се проведе калибрация. Витамин Ц без добавки е по-добър – много от готовите продукти имат в състава си най-различни маскиращи субстанции и не е ясно, дали витамин Ц не е окислен. Препоръчително е всички форми на витамина да бъдат във формата L – понеже това е формата присъстваща в природата, не LD. Продуктът трябва да представлява 100% чист витамин Ц във форма L-.
Сега цитат на Albert Szent-Gyorgyi, който е казал: “напускайки джунглата (преди ок. 2 милиона години) сме изгубили способността да произвеждаме витамин Ц. Съвременните наука и технология позволяват да живеем в пълно здраве извън джунглата, предлагайки витамин Ц срещу 1,5 цента за грам. За да се възползваме изцяло от неговите добродетели, би било редно витамин Ц да бъде субстанция за домашно ползване и да бъде продаван както захарта или брашното в супермаркетите, а не на хапчета от аптекарите. Това, което ни предлага Szent-Gyorgyi е да имаме на масата захарничка с витамин Ц. При всяка лъжичка захар би било редно да добавиш лъжичка витамин Ц, за да минимализираш опустошителното действие на захарта.
Linus Pauling е казал: “причината, поради която прекарвам известно време в размишления върху медицински проблеми, например върху витамин Ц е такава, че вярвам, че ще намерим решение, за да предпазим света от нуклеарно унищожение, а после би си струвало да помислим какво да направим, за да подобрим този свят за идните поколения, подобрявайки човешкото здраве чрез намаляване на страданията предизвикани от хипоасковемия (недостиг на витамин Ц), от която прекалено много хора страдат ненужно. Само малцина просветени хора сякаш взимат подходящи количества витамин Ц и затова се намират в таково щастливо положение, че не страдат от това генетично смущение, което сме се научили да контролираме, а става дума за функционалния недостиг на витамин Ц”. Linus Pauling починал на възраст 96 години от рак на простата, а витамин Ц му удължил живота.
Информации за запомняне:
– Грижи се за своите митохондрии, а те ще се погрижат за теб.
– Храненето е елегантно просто в своята концепция, а ние често подминаваме този факт плащайки за това висока цена.
– Много клинични състояния са свързани с дисфункции в митохондриите.
– Винаги най-напред помисли за системата за производство на енергия в митохондриите, а полза от това ще имаш както ти, така и твоите пациенти.
Без кислород животът е немислим. Той е нужен на всяка клетка в организма. Когато вдишваме въздух, съдържащите се в него частички кислород светкавично проникват в клетките. Във вътрешността на всяка от тях се намират митохондрии, всеки от които можем да сравним с микроелектроцентрала – когато стигне до нея гориво под формата на кислород и глюкоза, тя ги “изгаря” и по този начин произвежда енергия. Тази енергия е гаранция за живот. В процеса на преработката на кислорода в енергия, известно количество от неговите частички (ок. 5%) се измъква изпод контрол и се освобождава под формата на т.нар. свободни кислородни радикали. Свободният радикал предатавлява атом кислород, който някъде е “изгубил” един електрон. Когато електронът се изгуби и се появи липса, кислородният атом губи равновесие и започва да търси в най-близката си среда липсващото звено. Когато срещне някакъв правилен атом, го атакува, за да му отнеме липсващият електрон. Взима му го и става правилен атом. Но пък „ограбеният“ става свободен радикал с нарушение, което трябва да бъде запълнено. И той тръгва по същия път, и по този начин кръгът се затваря.
Свободният кислороден радикал търси липсващите му електрони от атоми на доволни субстанции – удовлетворяват го например белтъчини или мазнини. Таково ограбване унищожава нашите клетки (напр. уврежда техните клетъчни мембрани, ДНА,) а като резултат – унищожава нашето здраве. За щастие не сме безсилни пред свободните кислородни радикали. Нашият организъм произвежда доста ензими, които имат за задача да обезвредят унищожителните атоми. Когато свободните радикали са много, нашият организъм не може да се справи с неутрализирането им. Можем да му помогнем доставяйки т.нар. антиоксиданти, като витамин Ц, витамин А, витамин Е, биофлавоноиди, коензим Q10, каретеноиди. Антиоксидантите циркулират в организма и доброволно отдават на свободните радикали един електрон, в резултат на което радикалите остават обезвредени. Не трябва вече да търсят липсващия електрон и да унищожават всичко около себе си. След доброволното предаване на електрона, антиоксидантите се преобразуват в неутрални частички, които напускат организма. Благодарение на това, че антиоксидантът не става свободен радикал, не настъпва верижна реакция. Антиоксидантите пазят клетките от увреждания. За да действат, им е необходима подкрепа под формата на минерали. Свободните радикали се образуват главно при преработката на кислорода в енергия, но не само. За тяхното образуване допринасят също тютюнопушенето, въздуха замърсен с изгорелите газове, злоупотребата с алкохол, приемането на много лекарства, стресът, преумората, честото консумиране на ястия приготвени на грил или пушени. Когато в нашето тяло има много свободни радикали, се появява опасност от развитие на сериозни заболявания.
Заедно можем да намерим по-добро решение намаляване, лекуване и предпазване от епидемии на хронични заболявания и от липсата на благосъстояние, което е свързано с дисфункции в митохондриите, а те на свой ред са свързани с прекалено голямо количество токсични метали и прекалено малко добри антиоксиданти като витамин Ц.
