Силицият е все още недооценен от медицината, въпреки присъствието на достоверни резултати от клинични изследвания за неговото благоприятно влияние върху човешкия организъм.
Силиций се съдържа в растенията. Присъства също в животинските организми, в това число и в човешкия.
От векове растенията натрупващи силиций, като хвощ (Equisetum arvense), били използвани като лековито средство при заболявания свързани с възрастта, болестта на Алцхаймер, чупливост на нокти и коса, костни счупвания, болки в гърба, остеопороза, кожни заболявания, възпаления на сухожилията, ускоряване на заздравяване на рани и заличаване на бръчки.
От друга страна, има малко информация на тема “Метаболизъм на силиция при хора и животни”. Абсорбцията и биодостъпността на силиция (силикати и метасиликати) също са малко познати.
Тази статия улеснява разбирането на ролята на силиция и обобщава научната литература на тази тема.
Влияние на силиция върху тъкани, органи и заболявания
1. Кости и хрущялни тъкани
- Още през 1972 г. д-р Carlisle представила влиянието на бедната на силиций диета върху деформацията на скелета и нередности в строежа на ставите при пилетата.
- Също през 1972 година д-р Шварц публикувал подобни резултати от изследване на плъхове, страдащи от липса на силиций: деформации на черепи и кости. Концентрацията на калций, цинк и магнезий била прекалено ниска в бедрените кости и гръдните прешлени при диета бедна на силиций.
Тези изследвания означавали началото за признаването на полезното влияние на силиция в процесите на биологичното формиране на съединителните тъкани, костите, хрущялите и кожата. През следващите години се появяват поредни статии относно влиянието на силиция върху костите и хрущялната тъкан при хората и животните.
- А.Sohiano със съавторите (Sohiano A., Eisinger F., Detolle P., Laponche AM., Brisou B., Eisinger J.) публикувал през 1979 година резултати от изследвания върху влиянието на разтвор съдържащ силиций (за пиене или инжектиране) върху увеличаване на обема на костната маса (TVB – trabecular bone volume) при хора. Забелязал значителен прираст TVB при пациенти получаващи разтвор, за разлика от пациенти, които не го получавали. Eisinger със съавторите доказали през 1983 година увеличаване на плътността на бедрената кост чрез подаване на препарати с увеличено съдържание на силиций при жени, болни от остеопороза.
- Rico и др. представят през 2000 година ефектите от влиянието на силиция върху предпазване от намаляване на костната маса (след отстраняване на яйчниците при плъхове). Те доказали, че силицият спира загубата на костна маса и стимулира костната формация. Извод – силицият притежава терапевтичен потенциал при лечение на остеопороза.
- Calomme и други показали положително влияние на ортосилициевата киселина върху плътността на костите при пилета (2002) и плъхове с отстранени яйчници (2004).
2. Кожа, коса и нокти
Описания на влиянието на силиция върху кожата, косата и ноктите редовно се появяват в литературата.
- Lassus провел през 1993 година изследвания свързани с прилагане върху хора на силиций под форма на колоидална силициева киселина, за период от 3 месеца. Ученият доказал статистически значимо подобрение на дебелината и еластичността на кожата, заличаване на бръчките и по-добра кондиция на косата и ноктите на изследваните.
- Barel и други изследвали влиянието на силиция върху състоянието на кожата, ноктите и косата, прилагайки двойна сляпа проба с плацебо. Силицият имал значително положително влияние върху състоянието на повърхността на кожата, нейните механични свойства, а също върху блясъка на косата и здравината на ноктите.
- Локално приложение на силициев гел показало ефикасност при предотвратяване и лекуване на хипертрофирал (прораснал) белег.
3. Сърдечно-съдова система, атеросклероза
Изследвания върху животни, в това число върху зайци (Loeper) показват редуцирано формиране на атеросклеротична плака при прием на силиций.
- В по-малко развитите страни заболеваемостта от атеросклероза е по-малка поради ниската преработка на храните и, във връзка с това, по-голямото съдържание на силиций в храната.
- В развитите страни диетата е по-бедна на силиций, което води до по-чести случаи на атеросклероза.
- Други наблюдения, подкрепящи концепцията за зависимостта между здравите кръвоносни съдове и приема на силиций, посочват зависимост между по-ниска концентрация на силициева киселина в питейната вода и масова поява на атеросклероза във Финландия (Schwarz 1977). Извод: за предотвратяване на атеросклерозата е необходим силиций: силицият е необходим за повишаване на издръжливостта и кохезията на вътрешните стени на кръвоносните съдове.
4. Болестта на Алцхаймер
Оказва се, че присъствието на алуминий в организма може да увеличи риска за развиване на заболяването Алцхаймер. Силиция може значително да редуцира абсорбцията на алуминий в организма.
Учени издигат хипотезата, че диета богата в силиций намалява риска от Алцхаймер, предизвикан от присъствието на алуминий. Защитната роля на силиция е потвърдена от изследвания проведени върху френското население при хора в напреднала възраст. Високото ниво на алуминий в питейната вода, при едновременно ниско ниво на силиций, влошавали познавателните функции при пациентите, а при по-високо ниво на силиций и същата концентрация на алуминий във водата влошаването на познавателни функции при пациентите било по-малко.
5. Влияние на силиция върху имунната система
Schiano и др. (1979) доказали, че приемането на силиций, разтворен във вода, предизвиква нарастване на броя на циркулиращите лимфоцити и имуноглобулини (главно LGg – имуноглобулин клас Г).
Seaborn и др. (2002) установил, че силицият изпълнява определена роля при размножаване на лимфоцитите.
Mineo и др. (2004) доказал, че силицият стимулира размножаването на макрофагите и поддържа тяхната жизнеспособност .
Метаболизъм на силиция
Присъствие на силиция в храната и хранителните добавки
– Растителната храна като овес, ечемик или ориз се отличава с по-голямо съдържание на силиций.
– Преработката на растителната храна значително намалява съдържанието на силиций.
– Храната от животински произход съдържа сравнително малко силиций.
– Някои билки се характеризират с високо съдържание на силиций – напр. хвощ, но за съжаление под форма с ниска усвоимост.
– Диатомичната пръст (Диатомит FSF) се отличава с много високо съдържание на аморфен силиций под формата на SiO2 (89-95%). Диатомичната пръст Перма Гард – Диатомит FSF – съдържа само до 1% силиций с кристална форма – най-малко от всички познати залежи в света. Това я класифицира като един от най-добрите източници на силиций за хората и животните.
Усвояване и биодостъпност
Съществуват многобройни форми на силиций в диетата, които се различават със степента на възприемането им от организма. Примерно, силиция се възприема на ниво 1% като алуминиев силикат AS2(SiO2)2. Други изследвания показват абсорбция на силиция на ниво 80% като стабилизирана моно(=орто) силициева киселина H4SiO4. Силицият притежава усвоима форма като силициева киселина, особено като ортосилициева киселина (H4SiO4) – от храната се възприема в 70-80%.
Средната дневна усвоимост на силиция възлиза на по-малко от 50%.
Разпределение на силиция в организма
Човешкият организъм съдържа около 7 грама силиций.
Силицият, в по-големи концентрации, присъства в костите, ноктите, сухожилията и стените на аортата.
Най-висока концентрация на силиций се поддържа в ноктите (1500 мг/кг) и бъбреците.
По-ниска концентрация на силиций се наблюдава в червените кръвни телца и в серума (около 44 мг/кг за червените телца и 20 мг/кг под формата на силициева киселина в серума), в черния дроб, далака и белия дроб.
Силициий се съдържа в млякото на кърмещите майки.
Отделяне на силиций
Силицият се отделя главно с урината, в по-малки количества с изпражнения.
Ролята на силиция при образуване на костите и съединителната тъкан
- Силицият улеснява разпределението на калция и други елементи в костите.
- Приемането на силиций редуцира броя на остеокластите, намалявайки по този начин опасността от резорбция и загуба на костна маса.
- Силицият стимулира синтеза на остеобластите.
- Силицият стимулира синтеза на колаген.
- Силиция улеснява създаването на глюкозаминогликан и колаген в костите.
Въпреки липсата на установени методи за изследване на влиянието на силиция, данни относно самия ефект на неговото присъствие са достъпни. Чупливи нокти, тънки коси, загуба на еластичност на кожата, остеопения (загуба на костна маса с възрастта) – това са установени симптоми при недостиг на силиций, което е доказано от учените чрез прилагане на увеличени дози силиций и наблюдаване на ефектите.
