Много отдавна, през шестдесетте години на миналия век, когато бях дете, а баба ми беше жива и здрава, ходих при нея през лeтните месеци и до днес пазя спомени за това. Така е винаги с детските спомени – от време на време се връщаме към тях – през целия живот. Когато те са хубави, в тях е заключено чувството за безопасност и сигурност – нещото, което след детството рядко се случва. В тези спомени има най-много детайли, те са с най-много цветове, разни възприятия и усещания. От посещенията при баба ми са моите спомени за полетата с ръж и пшеница, за кравите и телетата, за току-що издоеното мляко, домашното масло и… за хляба. Всичките тези неща съм виждала след това много пъти, но те вече никога не бяха същите.
Баба ми печеше хляб веднъж в седмица – за цялата седмица. Това беше важен ден – ден за хляба. Тогава тя правеше и много други неща, но най-важното беше втасващото тесто. Никога не съм виждала, как го замесваше, защото го правеше много рано, докато още спях. Когато хлябовете бяха готови за печене, което ставаше около обяд, тя ги слагаше в гореща пещ на дърва. Седем хляба – за седмицата.
Не мога да опиша аромата, който се разнасяше от тази пещ, но той беше толкова истински и прекрасен, че аз не мога да го забравя. Най-интересното беше, че баба ми не ни даваше да ядем този пресен, топъл хляб. В деня, в който се печеше хляб, ние ядяхме другия – отпреди една седмица! Аз го приемах за гадно и несправедливо, въпреки че баба ми обясни, че не е хубаво да се яде пресен хляб, трябва да се изчака поне един ден. Аз нали знаех, че най-хубавият хляб е точно топличък, скоро изваден от фурната – мекичък, с хрупкава коричка, току-що сложен на щанда в магазина.
Е, не било така. Тогава въобще не бях разбрала, защо баба ми постъпваше така, а след това – в продължение на много години – дори веднъж не бях се замислила, дали баба ми е била права. Купувах от магазина пресен хляб – този с търговската мая. По-подробна информация за съвременния хляб от магазина ще намериш в друга моя статия кликайки: Ако знаеш всичко за хляба прочети и това! До неотдавна храних с него цялото ми семейство, всичко си беше наред – правех това, което правеха всички, във всичките градове и села. Не съм се и замисляла, как е направен този хляб, с каква мая е забъркан, с какво „подобрен“.
Да, случваха се някои „дребни“ здравословни проблеми – подуване на корем, чувство за тежест, нередовно посещаване на тоалетна и разни други, които дори не забелязвахме, защото твърде често се случват и при други хора. В един момент се появи модата да си печеш хляб вкъщи – както в „доброто, старо време“. Тази мода се появи заедно с домашните фурни за хляб, където само слагаш нужните продукти – брашно, търговска мая, вода, сол и евентуално някои вкусни добавки. Тези фурни сами бъркат тестото, изчакват го да втаса, после го изпичат и остава само да извадиш готовото хлебче – топло, меко, прекрасно ухаещо. И да го изядеш, най-добре – веднага.
Така пекат хляб модерните жени, които много ценят времето си и не обичат да го прахосват. А бабите гледат и им завиждат. Може би ниските пенсии не им позволяват да си купят и те такава машинка? Но пък те владеят изкуството да правят погачи, тутманици, питки, кифли, бухти и какво ли не. В големи тави, за цялата фамилия. С бяло брашно и търговска мая.
За да направиш някаква промяна в живота си, трябва да се случи нещо. Понякога, за съжаление, това нещо не е хубаво, но друг път това е просто някое прозрение – случва се нещо, което забавя обичайното ти действане, принуждава те да се огледаш и замислиш, да потърсиш някоя информация и, в крайна сметка, да се отклониш от старата пътека. Така започна моята история с хляба. Това е мъничка история, малка част от живота, но важна.
Да си направиш истински домашен хляб – с натурален квас и пълнозърнесто брашно – не е въпрос на много работа или тежка работа, този хляб иска от теб само малко организация и дисциплина.
Това малко прилича на гледането на домашен любимец. Натуралният квас е жив организъм, който иска грижи, за да бъде силен и здрав. Но пък от друга страна, той винаги отговаря на грижата само с благодарност; не върши бели, не трябва да почистваш след него, послушен е и кротък.
Как да направиш натурален квас за хляб?
Нужни са:
- пълнозърнесто ръжено брашно (аз използвам това на „Техра“ или друго тип 2000 или повече)
- вода
- неметален съд
Тук да отбележа нещо много важно: квасът е много чувствителен към хлора в чешмяната вода – той просто умира от него. Трябва да се погрижиш водата да бъде без хлор, най-добре да е изворна, но, ако изворът ти е далече, можеш да използваш някоя трапезна бутилирана вода. А съдът: стъклен буркан или кутия с капак от качествена пластмаса (аз използвам точно такава, намирам я за по-удобна от буркан), с обем поне 1 литър.
Сложи в съда 4 супени лъжици с връх ръжено брашно. Добави приблизително същото количество вода (да не е много студена) и забъркай. Консистенцията, която трябва да се получи е по-гъста от тесто за палачинки и по-рядка от това за кекс – някъде по средата. Остави съда в кухнята, на топло (но не върху радиатора), без да го затваряш. В продължение на деня няколко пъти забърквай кваса с неметална лопатка или лъжица. Когато влизаш в кухнята да направиш нещо, свърши и това.
На следващия ден прибави 2-3 лъжици брашно и вода и помни да забъркваш кваса.
Следващите 3-4 дни повтаряй прибавянето на 2-3 лъжици брашно и вода и помни за бъркането.
На петия или шестия ден твоят квас би трябвало да бъде готов. Ще го познаеш по появилите се в него мехурчета и приятния, леко кисел аромат. Това е денят, в който вече можеш да се пробваш като пекар на собствения си хляб. Ако нямаш време днес, продължи да отглеждаш кваса още малко – както досега.
Имай предвид, че за два хляба (рецептата, която ще подам е за два хляба) ще са ти необходими 500 грама квас и трябва да ти останат поне 200 грама, за да продължиш отглеждането на кваса. Трябва да знаеш, че този квас, който е само на няколко дена, няма да бъде много силен и първите хлябове, които ще изпечеш с него, може да не бъдат най-идеалните, с най-хубавата текстура. Натуралният квас получава сила с течение на времето. Аз отглеждам моя квас от три години и той е в чудесна форма. Да гледаш квас толкова време може да ти изглежда много трудоемко и ангажиращо, но не е така. Когато стане веднъж, неговата поддръжка се свързва с малка грижа, веднъж на 5-6 дена, но за това после.
Приготвяне на тесто за хляб
Не написах „замесване“, защото този хляб не се нуждае от мъчително месене.
Приготви си голяма купа, лопатка или лъжица за бъркане и кухненски кантар (или ако нямаш кантар, може да използваш чаша с вместимост 240мл до ръба, например от малка Нутела).
Продукти
за 2 броя ръжено-пшеничен хляб (за 2 форми с размери: ширина ок. 12см, дължина ок. 31см и дълбочина ок. 7-8см).
- 600 гр. пшенично пълнозърнесто брашно (може също спелта или лимец)
- 60 гр. овесени ядки
- 250 гр. пълнозърнесто ръжено брашно
- 800 мл. хладка вода
- 30 гр. морска, хималайска или друга хубава сол (не препоръчвам готварската, която е вредна, освен това е доста по-солена от другите. Винаги избирай сол на по-големи кристали, не смляна. Ситно смляната сол има голяма вероятност да съдържа противослепващи агенти, които най-често представляват алуминиеви съединения.)
- 500 гр. квас
Ако случайно нямаш кантар, подавам количествата продукти, измерени в чаши. За мярка използвах чаша с обем 240 мл (до ръба на чашата).
- 5 и 1/3 ч. пшенично пълнозърнесто брашно, спелта или лимец
- 2/3 ч. овесени ядки
- 2 и 1/4 ч. пълнозърнесто ръжено брашно
- 800 мл хладка вода
- 1 и 1/2 супени лъжици сол с връх
- 2 чаши квас
Приготвяне на хляба
- Разтвори солта във водата
- Сложи в купата брашната и овесените ядки, разбъркай
- Добави кваса
- Добави водата със солта
Разбъркай старателно всички съставки, сложи купата с тестото на топло място, покрий я с ленена или памучна кърпа, евентуално я завий в плик и изчакай няколко часа докато тестото порасне – да увеличи обема си с 60-70%.
Понякога, когато времето е много топло, това може да трае само 3-4 часа, а през по-студените сезони около 6 часа.
Докато тестото втасва, приготви си формите за хляба: намажи ги с масло и ги поръси с брашно, за да не залепне хлябът по време на печене. Ако използваш формички с керамично покритие, можеш да подминеш тази точка.
Не препоръчвам използването на форми с тефлоново покритие, понеже под въздействие на температурата отделят вредни съединения, които после поемаме с хляба.
Разбъркай леко тестото, можеш да добавиш 1-2 супени лъжици ръжено брашно, за да го подсилиш, и го изсипи във формите – горе-долу по равно. Аз го правя на кантара. Оформи го с намокрена лъжица.
Покрий формата с тестото с кърпа и го остави отново на топло за 2-3 часа, докато тестото отново порасне – да увеличи обема си около два пъти.
Загрей фурната до 200 – на позицията с включени нагреватели от горе и от долу, с вентилатор. Ако фурната ти не сигнализира сама, че е готова, я остави около 10 минути да се подгрява.
След като се подгрее фурната, сложи хляба на най-ниската позиция, и го печи на 200 градуса, в продължение на 40-45 минути.
Тук точно може да се появи проблем. Последното указание се отнася за моята фурна. Тя е Gorenje (ако това може да помогне) и в нея, при посочените условия, хлябът се изпича идеално. Различните марки и модели фурни работят различно и затова ще трябва за твоята фурна да намериш най-подходящата температура и време за печене. Това става само с проба. Освен това, аз винаги пека 2 или 3 хляба, което може би изисква малко по-дълго време за печене, отколкото в случай, че решиш да печеш 1 хляб.
Но положението не е безнадеждно. Когато печеш хляб с натурален квас, можеш да го провериш по време на печене. Ако хлябът ти изглежда вече изпечен, можеш да го извадиш от фурната, след това от самата форма и да почукаш дъното на хляба с кокалчетата на свитатата в юмрук длан. Ако чуеш звук, все едно вътре е кухо, тогава хлябът е изпечен, готов. Ако не чуеш този звук, върни хляба във формата, сложи го обратно във фурната за 10-15 минути, за да се доизпече. После можеш пак да провериш. Хубавото е, че няма опасност, по време на тази проверка, хлябът да спадне и вътрешността му да се слепи – това ще се случи, ако хлябът е с търговска мая.
След като извадиш изпечения хляб от формата, остави го открит върху решетка за няколко часа, за да изстине. Студения хляб завий с чиста кърпа и така го съхранявай, докато свърши.
А така изглежда готовият, изстинал, добре изпечен ръжен хляб:
Грижи за кваса
Нахрани хубаво кваса, който ти остана. Това означава, да му сложиш 5-6 лъжици пълнозърнесто ръжено брашно и вода до получаване на желаната консистенция (както е описано горе). Разбъркай старателно, затвори съда и го прибери в хладилника (ако отглеждаш кваса в буркан, не завивай силно капачката, направи това съвсем леко, за да има възможност за отвеждане на газовете, които се получават по време на ферментацията). Когато сложиш кваса в хладилника, ферментацията силно ще се забави, квасът ще заспи, но ще остане жив. В това състояние можеш да го оставиш за 5-6 дена, след което ще трябва отново да го нахраниш. Така се поддържа кваса.
Няма нужда да пресипваш кваса в друг съд, за да измиеш предишния. Това, което е полепнало или засъхнало по стените, обери и разбъркай с кваса.
Подготовка за второто, и всяко поредно печене на хляб.
Привечер, ден преди печенето на хляба, извади кваса от хладилника. Нахрани го така, че да си сигурен(на), че ще разполагаш с необходимото количество квас за хляб и ще ти остане малко. Ако си изчакал(а) дълго време, без да печеш хляб, възможно е да имаш прекалено много квас. В такъв случай ще трябва да изсипеш част от него, за да можеш да го нахраниш.
Остави кваса на топло, в отворен съд. Ако имаш възможност, извади кваса по-рано през деня и го нахрани два пъти – така ще му дадеш малко повече сила (разпредели предвиденото количество брашно и вода за два пъти). На следващата сутрин квасът ще бъде готов и ще можеш да приготвиш тестото за хляба (както е описано по-горе).
С времето може би ще поискаш да правиш и други видове хляб
И можеш. Тази рецепта е универсална. Ако решиш да изключиш ръженото или пшеничното брашно и да го замениш с лимец или спелта – можеш спокойно да го направиш. Само квасът ще остане ръжен. Също така, можеш да промениш горе посочените пропорции – да увеличиш едно брашно за сметка на друго. С чисто ръжен хляб, съветвам те, да изчакаш малко. Може да се окаже, че много младия квас няма да има достатъчно сила да набухне хубаво ръжения хляб – ръженото брашно е по-тежко. Аз напоследък пека хляб само от ръжено брашно, той става много добър, на снимките е точно той.
Да слагаш ли семена (лен, слънчоглед, тиква, или други) в хляба?
За да бъде хлябът по-интересен и по-вкусен – да. За да има полза от тези семена – не съм сигурна. Семената и ядките съдържат ненаситени мазнини, които не са устойчиви на високи температури. Дори слабо нагряване предизвиква тяхното окисляване и вместо да бъдат източник на полезни мазнини, стават източник на не толкова добри неща.
От друга страна, всички семена съдържат фитинова киселина, която не е добра за нас – блокира усвояването на ценни за нашия организъм хранителни вещества. Накисването на сурови семена във вода, за 8-12 часа, значително облекчава този проблем (8-20% от фитиновата киселина се обезврежда). Така или иначе остава проблемът с останалите 80%. Можем и по-ефективно да се справим с тази киселина и това е свързано с няколко процедури, които траят няколко дена: накисване, покълване, ферментиране.
Вероятно преди време, хората така са подготвяли ядки, семена и бобови растения, за да могат да се възползват от съдържащите се в тях хранителни вещества. Днес почти никой не прави тези неща и дори не знае за тях. Има само една ядка, която може съвсем безопасно да се консумира във всякакви количества, без предварителна обработка – тази на кокосовия орех. Най-добре да не се плашиш много от тази фитинова киселина. В ограничени количества няма да съсипе твоето здраве – една шепа ядки няма да те убие.
Семената и разни ядки. след накисване, можеш да използваш като добавка към сандвича.
Аз лично не добавям никакви ядки и семена (освен овесени) към хляба, но по-рано го правех и ставаше много вкусно. Ако все пак решиш да добавиш от тях – препоръчителното количество е 80 гр. ленено семе и 80 гр. белен слънчоглед (можеш да ги заменяш с други комбинации, според вкус и желание).
Хляб със зеленчуци и плодове
Винаги можеш да експериментираш и да подобриш всяка кулинарна рецепта. Интересен става хлябът, когато прибавиш към него някои зеленчуци.
Преди второто втасване на тестото (преди да преместиш тестото във формите), можеш да добавиш:
- 1 стрък праз (без зелените листа), като преди това го нарежи на малки парчета (1/2 см) и леко го запържи (най-добре с маслото гхи).
- Сушени домати. Вечерта преди печенето на хляба залей 5-6 домата с гореша вода, излей я след няколко минути и залей доматите с друга вода (стайна температура) за да киснат в нея цяла нощ. Преди да добавиш доматите към тестото, изстискай ги хубаво, нарежи ги на малки ивички. Ако имаш сушени домати в саламура, кисненето не е нужно.
- Сушени сливи – накисни ги по същия начин, както доматите. Слагай в тестото цели. Вкусът на хляба става много празнично – сладък. Достатъчно е да намажеш филия от този хляб с масло, за да получиш един пълноценен и много вкусен сандвич.
Хляб с подправки
Сушени подправки, като риган, босилек, майорана, чубрица, черен кимион или други, можеш да добавиш към тестото при първоначалното му забъркване. Сложи 2-3 чаени лъжички с връх на всеки хляб.
Прекрасна рецепта!!!Благодаря ви!
Благодаря Ви, споделеното е пропити с опит, знания,мъдрост народна!
Благодаря ще опитам 🙂
Тъй като приготвянето на квас е продължителен процес бихте ли споделили впечатления – ако имате такива, за закваските на Техра. Не би трябвало да се приема за скрита реклама предвид споменаването им в статията. Благодаря ви.
Приготвял съм квас, но очевидно не се справям със съхраняването му до следващото печене. Появява се водна утайка и повече не се активира.
Здравейте Милене, честно казано не ползвам закваските на Техра, а само тяхното пълнозърнесто ръжено брашно, което напоследък е почти недостъпно. Нямам мнение за техния квас, не съм го пробвала, принципно ми се струва, че домашния квас няма начин да е по-лош от купешкия :-). За водната утайка – може да се получи такъв ефект ако: сте използвали хлорирана вода, ако сте позабравили да нахраните кваса между печенетата на хляба, ако не сте нахранили кваса преди да го приберете в хладилника, ако въобще не сте държал кваса в хладилника (ниската температура го хибернира и забавя метаболизма, благодарение на което можем по-рядко да го храним). Добрите бактерии са изяли всички запаси и са загинали от глад – затова не сте могъл да ги активирате. Кваса за хляб е като домашен любимец и въпреки, че не е много претенциозен, е доста чувствителен към липса на брашно и вода (храна).
Поздрави!
Благодаря Ви за отговора. Всъщност вашите предположения за кваса съвпаднаха с моите. Ще пробвам отново. В тази връзка Вие опитвала ли сте да го замразите след достигане на готовност за заквасване? Сетих се още нещо. Забелязах, че в магазинната мрежа има брашна от каменна мелница на различни български производители, чиито цени са потресаващо различни. Примерно аз купувам брашно на 3 лв. за което се твърди, че е натурално и мляно на каменна мелница, а до него от друга фирма с цена 7 лв., а става и по-зле. На друг рафт от трета фирма 9 лв. Еднакви по вид и тегло. Брашаната не се водят еко (все едно има еко) и са (уж) български. Вие за себе си имате ли някакво обяснение? Защото според мен тези цени са спекулативни – дори цената от 3 лв. – при положение, че брашното не е било обравотвано по какъвто и да било начин, а това вече струва пари.
Извинявайте за забавянето с отговора. Аз никога не съм замразявала кваса; мислих си да пробвам да го изсушавам, но до ден днешен го гледам така, както го описах в статията. Понеже имаме две кучета, не оставяме къщата без хора за по-дълго от един ден. Който остава да храни кучета, храни също кваса. Относно брашната, моите впечатления са подобни на Вашите. Случваше ми се да купувам скъпо брашно (уж хубаво) и да не съм доволна от него. Преди време купувах брашно на Техра, обаче сега не го намирам в чист вид, а само с примес на закваска. Таково не искам. От известно време ползвам пълнозърнесто ръжено брашно на Омега+. По неизвестни за мен причини прибавят към него ленено семе, но в малко количество и сякаш не пречи. Цената му е добра, моят квас го харесва и хлябът става много добър.
Поздрави.
Много,много интересно и полезно четиво.
Благодаря.
Не разбрах обаче защо топлият хляб не трябва да се яде,а да се изчака да изстине?
Хляб, който е направен с естествен квас, без химични добавки, увеличава хранителната си стойност с течение на дните. Интересно е, че малко по-престоялият хляб е по-лесно смилаем, отколкото пресния – до десет дни, след което насъпва обрат (Jackel, 1952 г.)
Може ли вече замесеният хляб да втасва в хладилника?
Да, може, но втасването ще стане доста бавно. Понякога ми се случва, че, поради някои непредвидени обстоятелства, трябва да забавя процеса и тогава слагам тестото в хладилника. Веднъж забърках тестото вечерта, прибрах го в хладилника и на сутринта то беше втасало. Изглежда, че наистина може.
Поздрави.
Здравейте, когато съхраняваме квас в хладилника трябва ли да го храним с брашно и вода?
Здравейте, когато искате да съхраните кваса в хладилника, първо го нахранете, после го сложете в хладилника. След около 5 дни нахранете го пак, след което можете отново да го оставите за няколко дена. Просто наблюдавайте кондицията му – когато е гладен, изгубват се мехурчета и на повърхността му започва да се отделя вода. Ако оставите кваса гладен за прекалено дълго време, тогава започва да мирише на оцет и това никак не е добре – трудно се спасява.
Поздрави.
Ще се получи ли квас с брашно ръжено, но тип 1650?
Предполагам, че да, стига брашното да е пълнозърнесто.
Благодаря ви за тази статия… много здравословно звучи ..ще опитам..с бяло брашно може ли да се прав квас..???
За това, че този хляб е много здравословен сме 100% убедени. Опитайте – не е сложно. С бяло брашно може да се прави квас, но той е за по-различни печива – бял хляб, козунак. За старт се използва ръжен квас и се добавя кисело мляко и бяло брашно, като се подхранва постепенно. Скоро ще публикуваме статия за козунаци с квас и там подробно ще бъде описан начина на приготвяне на такъв квас. Поздрави!
Много грамотна статия.
а как съхранявате вче готовия хляб?
Здравейте, готовият хляб, след като изстине (най-добре върху металната решетка от фурната), завиваме в памучна или ленена кърпа и така го съхраняваме. Ако въздуха в помещението е много сух, можете допълнително да го покриете с нещо (допълнителна кърпа или найлонов плик), за да го предпазите от бързо изсъхване. Поздрави!
Здравейте, рецептата е чудесна, а хляба много вкусен, но имам въпрос. Вече трети път правя и не може да втаса като този който имате на снимката. Изглежда по същия начин като го вкарам във фурната, но сякаш спада докато го изпеча. Също така все ми се струва доста влажен отвътре. Някакви препоръки да имате ?
Здравейте,
Хлябът със квас по време на печене първоначално се надига и после леко се свива. Търговската мая кара печивата силно да набухват във фурната, но квасът е различно нещо. Ако Вашият хляб спада прекалено много, това може да се дължи на леко превтасване на тестото преди печене. Опитайте малко да скъсите времето за втасване. Винаги има вероятност брашното да не е най-подходящо и може би трябва да се експериментира с някое друго. Аз преминах през различни марки брашна и от известно време ползвам пълнозърнесто ръжено брашно на “Ekosem.bg” – купувам го от Здравница. Хлябът с квас е дейстително влажен след изпичане и, за да може да се нареже, трябва да се изчака няколко часа (в противен случай залепва върху ножа и това разваля целия хляб). Всяко нещо, за да става хубаво, иска опит и често не са достатъчни всякакви инструкции. Надявам се, че няма да се отказвате от Вашия хляб, защото той ще става все по-добър, с всяко поредно печене.
Поздрави.
Благодаря за ценната рецепта и споделения опит! С най-голямо желание направих квас и омесих хляб с него. Бяха смес от пълнозърнести брашна – грахам и ръж. Като цяло, хлябът бе сполучлив, но има още какво да се желае. Не съм мерил количеството на брашното и водата,а ги дозирах визуално. Някъде бях чел, че с повече вода, тестото ще втаса по-добре. Сложих максимално количество вода, така че, тестото да не лепне за ръцете. Втасването протече много добре. Тъй като нямам форми за хляб, омесих и поставих два хляба един до друг, в една правоъгълна тава, с много свободно място около тях. При второто втасване на тестото ми направи впечатление, че омесените хлябове увеличават обема си само настрани, докато покриха напълно дъното на тавата. По височина изобщо не се надигнаха. След изпичането им, те бяха станали доста твърди, с много кора и малко среда. Къде ми е грешката? От една страна обмислям да купя форми за хляб, а от друга се колебая, дали правенето на хляб няма да ми омръзне и да се откажа?
Здравейте,
Радваме се, че пробвахте рецептата. Все пак, за да постигнете задоволителен резултат, да не се обезсърчавате, е хубаво да спазите 2 правила – да се придържате към подадените в рецептата пропорции и да използвате форми за хляб. Това не е обикновен хляб с мая, съответно спазвайки рецептата ще получите полутечно тесто, със съответните пропорции на съставките, което ще позволи на добрите бактерии да обработят тестото, което ще порастне хубаво. Формите за хляб надават посока на растежа на хляба – когато е в тава му е много по-лесно да се разраства настрани, съответно можете да получите евентуално питка накрая. Формата кара хляба да расте на горе, благодарение на което получавате хляб. Има и още нещо – квасът е добре да бъде на няколко седмици (редовно подхранван), за да набере сила да преработва тестото и да повдига хляба. Поздрави!
Благодаря за хубавата и точна рецепта! Отгледах си за 5 дни квас, за първи път в живота ми и днес направих половин доза – 1 хляб с пълнозърнесто брашно от лимец. Исках да пробвам и за моя приятна изненада може да се яде въпреки, че го изпекох във форма за торта, защото нямах точната тава и затова стана по-тънък, но иначе е с много мехурчета както е на вашата снимка. Синът ми, който е на 5 го яде, а и бебето – на 1:-)Това ме насърчава да пробвам пак другата седмица. Поздравления за хубавия блог и полезни статии!
Защото става в стомаха на топка, сбита, тежка и трудна за храносмилането.Чувсвате се зле -тежест в стомаха. Забавеното храносмилане е вече вреда и може да стане хронично. И тогава здраветно си отива.
Прозрението, което скоро ме връхлетя,беше допълнително озарено от статията Ви!
Твърдо-минаваме на хляб-замесен с квас!
Продължавайте все така!
Адмирации!
У нас 4-5 часа след изпичането му, когато е добре изстинал, го нарязвам на едри парчета, всяко от които допълнително нарязвам на филии с дебелина 2-3 пръста, и го складирам в камерата на хладилника. Там замръзва и може да стои неограничено дълго. 2-3 часа преди консумация го изваждам да се размрази и хлябът възвръща състоянието си, в което е бил в момента на замразяването – тоест става отново съвсем пресен, като току-що опечен.
Квасът ми мухлясва всеки път,къде бъркам?
А керамичните форми, които ползвате, от къде ги кушихте? Не мога да намеря по магазините. В обикновените метални форми залепва ужасно и не мога да го изкарам.
Благодаря.
Здравейте, керамичните форми ми бяха подарък, но вече не ги ползвам – прочетох за покритието им и е толкова вредно, че и на Вас не Ви ги препоръчвам. Металните форми, за да не прилепват, трябва да ги намажете с масло и поръсите с брашно преди да сложите тестото за израстване. След изпичане хлебчетата изпадат сами, щом обърнете формите. Успех!
Здравейте, трудно ми е да намеря точната причина. Аз бих проверила: 1. Дали смяната на пълнозърнестото ръжено брашно (друга фирма, може би био – без добавки) не би помогнала; 2. Дали ако го храня по-често (веднъж на 3 дена – независимо дали печете хляб), но по-малко не би решило проблема 3. Съхранявате ли го в хладилника? 4. Да не би в стаята, в която го държите да има проблем с влага/мухъл? 5. Дали ако смените водата няма да е добре? Пробвайте, пишете, причината е някъде със сигурност – квасът е като домашен любимец – има си предпочитания и изисквания 🙂 Поздрави!
Този коментар бе премахнат от автора.
Здравейте. Аз слагам нарязания хляб във фризера и когато реша да правя нов хляб, изваждам една филия, стривам я на трохи и "захранвам" с брашно и вода. И за около два дни се активира и замесвам хляб. Много ми харесва със слънчогледови и тиквени семки, но пишете, че не е добре да се нагряват… Ще се лиша от тях и ще опитам със сушени сливи 🙂 Благодаря!
Здравейте,
много бих се радвала ако може да ми дадете съвет:)
Много време се опитвам да направя хляб изцяло от ръжено брашно. Изпичайки хлябът той винаги вътре остава полу суров и лепкав. Опитах с повече брашно и с по-малко. Различни температура и отново резултата е същия.
Дали имате идея на какво може да се дължи?
Благодаря ВИ!
Статията е уникална.
Здравейте,
Преди всичко да се извиня за забавянето с отговора – не знам, как стана така, че десет дена не погледнах. Извинявайте! Не знам, каква е причината за проблема, но:
Брашното – то не винаги е както трябва. Актуално ползвам брашната на Екосем (ecosem.bg) и съм много доволна от тях. От опит знам, че някои брашна правят проблеми като трудна и бавна ферментация, след което тестото няма достатъчно мехурчета и хлябът става сбит и прекалено мокър. По начало, изцяло ръженият хляб става по-сбит и по-влажен от другите, самото ръжено брашно е някак по-тежко, докато това от лимец или пшеница придава повече пухкавост. Също така, веднага след изпичане (независимо от вида на брашното) хлябовете са леко влажни, дотолкова, че почти не могат да се режат с нож. Като се оставят без завиване за няколко часа, този проблем се оправя.
Тестът, който е описан в статията е прост, но сигурен: след изваждане на хляба от формата (веднага, щом излезе от фурната), ако при почукване с кокалчета на пръсти върху долната му страна се чува кух звук – хлябът е изпечен; в противен случай трябва да се върне във формата и да се допече за ок. 10 минути, след което пак да се провери. Понякога хората правят дребни на вид грешки, но техните последствия добре се забелязват. Ако ми дадете повече информация, може би ще стигнем и до някой друг отговор, но за момента не се сещам какво още би могло да бъде.
Много поздрави.
Здравейте,
от няколко дни отглеждам кваса и го храня според инструкциите по 3/4 лъжици на ден, но не разбирам как ще получавам достатъчно квас всяка седмица за два хляба, че и да ми остават 200гр квас. 4-ти ден и нямам дори 300-400 грама, а за 7 дни се очаква да имам поне 700?
Добрата новина е, че още на вторият ден замириса кисело като боза и вчера сутринта дори беше "шупнал", след като предната вечер го подхраних. Но след като го разбърках спадна и не шупна повече, дали е трябвало пак да го подхраня, след като е шупнал?
Благодаря и поздрави!
Здравейте Agent_Kris, за да получите 700гр квас просто го нахранете по-обилно – достатъчно е вечерта преди да печете хляб да коригирате количеството брашно и вода до желаните грамове. Това, че е шупнал е хубаво, може би му трябва повече брашно ако искате пак да шупне, но това не е задължително. Принципно можете да го приберете в хладилника и там да го храните – така няма да са толкова активни бактериите, няма да си изяждат толкова бързо храната и няма да "гладуват". Добавете му храна, измешайте го добре, за да вкарате кислород и го приберете в хладилника. И така всеки ден. Успех!
Прекрааааасно! Пропито с мъдрост! Миришещо на у дома! Задължително ще бъде изпробвано.