Митът за алкализиране на тялото

От Robyn Chuter, ND 
10 октомври 2018 г. – Актуализирано на 24 декември 2018 г. 

Има много митове за храненето и здравето, които се вихрят в интернет и редовно се появяват в популярни книги и средства за масова информация. Едно от най-разпространените – дори в света на растителното хранене – е идеята, че трябва да се стремим да „алкализираме телата си“, за да постигнем оптимално здраве. Излишната киселинност, така ни казват, е основната причина за всяко заболяване под слънцето, от акне до рак. За да се борим с него, трябва да управляваме  приема на алкалообразуващи и киселинообразуващи храни и дори да приемаме алкализиращи вещества като натриев бикарбонат, за да направим телата си по-алкални. 

За тези, които искат да си припомнят химията от гимназията, киселинността и алкалността се измерват с помощта на скалата на pH, която варира от 0 до 14. 0 е силно киселинно; 7 е неутрално, а 14 е силно алкално – наричано още „основно“. Скалата на рН също е логаритмична, което означава например, че рН 3 е 10 пъти по-киселинно от рН 4, а рН 8 е десет пъти по-алкално от рН 7. 

Митът, че трябва да „алкализираме“ телата си, се основава на фундаментално неразбиране на човешката физиология. Този термин често се използва, хората някак си свикнаха с него, но това наистина не означава, че бихме могли да „алкализираме“ цялото си тяло. Става въпрос за подпомагане на разни жизненоважни процеси и помагане на тялото в поддържането на неговото здравословно ниво рН, като то бива различно в различни органи. 

Със сигурност не е добре да алкализираме стомаха си, защото той работи правилно при киселинно рН около 2, нарастващо до 4 или 5 след хранене. Ако стомахът стане по-малко кисел, ние абсорбираме по-малко желязо от храната си (Jacobs & Miles, 1969). 

Не и червата. Киселинността на тънките и дебелите черва (с изключение на последната част на тънките черва, която има леко алкално рН 7,4) се поддържа внимателно от различни храносмилателни секрети, а също и от полезни чревни микроби, които произвеждат млечна киселина, късоверижни мастни киселини и други подкисляващи субстанции от храните, които ядем. Тази кисела среда всъщност предотвратява свръхрастежа на патогенни (причиняващи заболявания) организми (Fallingborg, 1999). 

Също така вагината поддържа киселинно рН около 4,5, благодарение на голям брой секретиращи млечна киселина бактерии (Miller, Beasley, Dunn & Archie, 2016). 

Ето само един пример за значението на поддържането на киселинно рН в тези отделения на тялото: Candida albicans , гъбичката, която причинява млечница, преминава към по-вирулентна и опасна форма в неутрална към алкална среда (Vylkova, et al. , 2011). Така става ясно, че „алкализирането на тялото“ не е непременно добра идея! 

В нашата кръв непрекъснато се случват основни, поддържащи живота химически реакции и те могат да се случат само в тесен диапазон от нива на pH.

Много хора са чели или чували, че „ракът не може да процъфтява в алкална среда“. Но левкемиите и лимфомите процъфтяват в алкалната среда на кръвта и лимфата, които имат рН около 7,4. Всъщност има съществени, поддържащи живота химични реакции, които се случват в кръвта ни непрекъснато и те могат да се случат само в тесен диапазон от нива на pH. Поддържането на правилното ниво на pH е толкова важно за нашето оцеляване, че ако падне под 7,35 или се повиши над 7,45, тялото използва многобройни буферни механизми – включващи кръвни протеини, фосфат, бикарбонат, и белите дробове и бъбреците, за да възстанови баланса. 

Всичко, което претоварва тези буферни механизми и прави кръвта или прекалено кисела (под 7), или твърде алкална (над 7,7), бързо ще доведе до смърт. 

Всяка част на тялото има диапазон на pH, който е необходим за правилната му функция и който се поддържа внимателно от редица мощни механизми. Просто не можете да „алкализирате тялото си“, нито трябва да се стремите към това. 

Можете обаче да улесните тялото си да поддържа различните си оптимални диапазони на pH, като приемате здравословна храна и правите избор на начин на живот. Например, като ядете непреработена храна, богата на фибри, спазвате диета с много зеленчуци, плодове, бобови растения и пълнозърнести храни, ще осигурите на чревния микробиом въглехидратите, необходими за производството на късоверижни мастни киселини, които помагат за поддържането на оптималното рН в дебелото черво. 

И за да подпомогнете поддържането на оптималното рН на кръвния поток, можете да изберете диета, богата на алкалообразуващи храни като зеленчуци (особено зелени листни листа) и плодове, и да ограничите или премахнете силно киселинно образуващи храни като сирене, месо, пиле и риба. Само не си представяйте, че „алкализирате кръвта си“, като правите това. Просто сваляте товара от всички онези буфериращи механизми, които трябва да работят по-усилено за поддържане на оптималното рН, ако вашата диета е с високо съдържание на храни образуващи киселини. И това има значителни ползи за здравето, включително намален риск от бъбречни заболявания (Mirmiran, Yuzbashian и Bahadoran, 2016). 

За да спомогнете за поддържането на оптималното pH във влагалището (и следователно за предотвратяване на млечница), можете да избегнете използването на орални контрацептивни хапчета и някои видове спирали (Kandil, Hassanein, El-tagi ,, & El-shirbini, 1983). 

Така че, продължете и подредете чинията или купата си със здравословни плодове и зеленчуци – те са полезни за почти всеки елемент на физическото и психическото здраве, но целта тук не е да „алкализирате тялото“, защото вашето тяло ще поддържа автоматично всичките си системи на оптималните нива pH, без съзнателна намеса.

Източник

https://nutritionstudies.org/the-myth-of-alkalizing-your-body/