Почти всичко за Витамин С и ефекта му върху човешкото здраве

Витамин С е основно хранително вещество, мощен антиоксидант, който предпазва от увреждане ДНК, протеини и липиди. Кофактор е за биосинтетични и регулиращи гените ензими. Участва в регенерацията на Витамин Е и глутатион.

Витамин С е водноразтворим витамин и тялото не съхранява резерви от него. Елиминира се с урината, поради което хората имат необходимост от ежедневен прием.

Основни функции на Витамин С

• Синтез на колаген. Витамин С е незаменим при синтеза на колаген. Кофактор е в развитието, узряването и поправянето на съединителните тъкани, като например кожа, кости, сухожилия, белезна тъкан, кръвоносни съдове и хрущяли. Липсата на аскорбинова киселина води до нискокачествена съединителна тъкан в кожата, ставите, мускулите и костите.
• Антивирусен и антибактериален ефект. Витамин С е важен за здравето на имунната система. Незаменим е за оптималната дейност на белите кръвни телца и производството на химическите медиатори, които насочват имунния отговор. Липсата на Витамин С рязко увеличава податливостта на инфекции.
• Детоксикация и изхвърляне на лекарства и химикали. Аскорбиновата киселина подпомага ензимните системи в черния дроб, които детоксикират и изхвърлят лекарства и токсични химикали.
• Синтез на жлъчна киселина и разграждане и изхвърляне на холестерол. Първата ключова стъпка в тези процеси зависи от Витамин С.
• Синтез на карнитин. Аскорбиновата киселина, заедно с кофакторите ниацин, витамин Б6, лизин и метионин, е незаменима за формацията на карнитин. Карнитинът е аминокиселина, която е необходима за разграждането на мазнини за енергия. Липсата на аскорбинова киселина води до намалени ниво на карнитин и намалява производството на енергия, което води до отпадналост и мускулна слабост.
• Противоалергичен. Витамин С играе роля в контролирането на нивата на хистамин в кръвта и тялото. Нивата на хистамин в кръвта се покачват, когато нивото на Витамин С в организма е ниско. Високото ниво на хистамин може да влоши алергии, астма, стомашни язви и някои психиатрични нарушения.
• Антиканцерогенен. Забавяне на формацията на канцерогенни нитрозамини от нитрати и вторични амини (особено от храносмилателната система), предпазване на ДНК от оксидативно увреждане.
• Абсорбиране и метаболизъм на желязото. Витамин С рязко увеличава абсорбирането на нехемно желязо от храна и суплементи. Повишава пренасянето на желязо от трансферитин (транспортен протеин) към феритин (съхраняващ протеин).
• Активация на фолиевата киселина.
• Антиоксидантна функция. Витамин С е основният водно-разтворим антиоксидант на тялото. Присъства в кръвта, телесните течности и във всички клетки и помага в защитата срещу оксидативно увреждане от свободни радикали на липиди (липидна пероксидация), протеини, нуклеинови киселини и клетъчни мембрани (противовъзпалителни и антидегенеративни функции). Витамин С е също важен за конверсията (редукция) на желязото и медта до формите, в които участват като кофактори в много ензимни системи.
• Регенерация на антиоксиданти. Витамин Е, коензим Q10, липоева киселина, глутатион.
• Предпазване от оксидация на витамин Е и фолат.
• Производство на хормони. Необходим е за синтеза на глюкокортикоиди в надбъбречната кора (в отговор на стрес) и хормона на витамин Д (калцитрол). Производството на епинефрин и норепинефрин (хормоните, отделяни от надбъбречната жлеза в отговор на стреса) зависят от адекватни нива на Витамин С.
• Защита на ендотелните клетки. Антитромботичен и понижаващ кръвното ефект.
• Намалява гликолизацията на протеини и формацията на крайни продукти на гликацията (напр. HbA1C).
• Метаболизъм на невротрансмитерите. Аскорбиновата киселина е незаменима за производството на норепинефрин и серотонин, два важни невротрансмитера в мозъка. Също е необходима за конверсията на триптофан в 5-хидротриптофан (прекурсор на серотонина), хидроксилацията на допамин в норадреналин, синтеза на L-dopa .

За разлика от повечето животни, хората, както и някои примати, морските свинчета и някои птици (Pycnonotus cafer), не произвеждат този витамин.

Хиповитаминозата (недостатъчно количество) на витамин С (аскорбат, аскорбинова киселина) е често явление в съвременния, западен свят, като отделни изследвания сочат, че дори 93% от хората имат субоптимални нива на Витамин С в плазмата, а дефицитът на Витамин С се нарежда на четвърто място сред дефицитите на витамини. Основни причини за този недостиг са замърсяването, ниските нива на прием, стресът, тютюнопушенето, използването на някои лекарства, инфекции (грип, настинка, бактериални и т.н.) и болести, включващи оксидативен или възпалителен компонент, напр. диабет.

Съдържание

ЗАЩО ЧОВЕШКИЯТ ОРГАНИЗЪМ НЕ ПРОИЗВЕЖДА ВИТАМИН С ВИТАМИН ЛИ Е АСКОРБАТЪТ КОРИГИРАНЕ НА ПРИРОДАТА КОЛКО МОГА ДА АБСОРБИРАМ СИНТЕТИЧЕН И НАТУРАЛЕН ВИТАМИН С АСКОРБИНОВА КИСЕЛИНА И АСКОРБАТИ ПОВИШЕНА НУЖДА ОТ ВИТАМИН С НИВО НА ВИТАМИН С В ПЛАЗМАТА СЪСТОЯНИЯ, КОИТО СЕ ВЛИЯЯТ ОТ ПРИЕМА НА ВИТАМИН С ЗА СЪРЦЕТО ПРИ ДИАБЕТ ЗА ИМУНИТЕТ ПРОТОКОЛИ ПРИ ГРИП/НАСТИНКА ТЕЖКИ МЕТАЛИ

АЛЕРГИИ АСТМА НЕРВНА СИСТЕМА КОГНИЦИЯ АЛЦХАЙМЕР СТРЕС, ДЕПРЕСИИ, БЕЗПОКОЙСТВО ШИЗОФРЕНИЯ ОЧИ ФИЗИЧЕСКИ НАТОВАРВАНИЯ БРЕМЕННОСТ БЪБРЕЦИ КОЖА СТАРЕЕНЕ

Защо човешкият организъм не произвежда Витамин С?

Аскорбиновата киселина (известна като Витамин С) е жизненоважно вещество, присъстващо навсякъде в жизнения процес. Всички живи организми или го произвеждат, или го получават с храната си, или загиват. Ензимните системи за производството на аскорбинова киселина са с древен произход и са се образували много рано в развитието на жизнения процес на тази планета – вероятно, още когато примитивните едноклетъчни форми са били най-силно развитите форми на живот.

Химически погледнато, аскорбиновата киселина е обикновен въглехидратен материал, свързан с глюкозата и претажаващ уникални качества. Животните я синтезират от глюкоза, а растенията от маноза.

Топлокръвните бозайници синтезират аскорбинова киселина в черния дроб. Една от основните ѝ функции в животинската физиология е поддържането на физиологичната хомеостаза при стрес. С прости думи, това означава, че при появата на стресиращи ситуации, които нарушават биохимическото равновесие на животното, се засилва производството на аскорбинова киселина, така че „нещата да се движат гладко“. Колкото по-голям стрес преживява животното, толкова повече аскорбинова киселина произвежда. Ако организмът успее да произведе достатъчни количества аскорбинова киселина, животното успява да преживее лошите биохимически ефекти на стреса.

Биохимическият стрес включва широк спектър от състояния, сред които може да споменем: бактериални и вирусни инфекции, физически травми и изгаряния, излагане на топлина, студ или вредни изпарения, поглъщане на наркотици и отрови, замърсяване на въздуха и пушене, операция, притеснение, напредване на възрастта и много други.

Тогава защо хората не са в състояние сами да синтезират аскорбат?

Преди около 65 милиона години се появили нашите далечни предшественици, приматите. Те би трябвало, както всички други бозайници, да са в състояние да синтезират аскорбинова киселина в черния дроб. Обаче, нещо се случило по време на тяхната еволюцията и преди около 60 милиона години, приматите от надсемейство Anthropoidae губят един от ензимите, необходим за производството на аскорбинова киселина от глюкоза, L-гулонолактон-оксидаза.

Съществуват поне две теории за причината, поради която Anthropoidae губят тази способност, присъща за всички останали животни (освен морските свинчета, прилепите, които се хранят с плодове и птицата Pycnonotus cafer):

Теория І

Известно е, че приблизително по същото време (преди около 60 милиона години), в кратък интервал от време, много организми претърпяват силен спад на разнообразието или изчезват. Това включва много безгръбначни форми и, разбира се, динозаврите. Според Russel и Tucker (1971г), това се дължи на експлозия на близка супернова, която води до абсорбиране на големи количества космически, гама и рентгенови лъчи от земната атмосфера. Възможно е това да е предизвикало драстични климатични ефекти, довели до изчезването на много животински видове, включително студенокръвните динозаври. Ако се е случило такова астрономическо събитие, тогава произволната абсорбция на част от тази високоенергийна радиация може да е довела до мутация на гена за синтез на аскорбинова киселина при приматите. Разрушаването на толкова жизненоважен процес би имало смъртоносни последствия, ако не се беше случило на дървесно животно, живеещо в тропическа или полу-тропическа среда, където изобилие от храни, достъпни през цялата година, съдържат аскорбинова киселина. Диетата на мутиралия примат може да не е доставяла толкова аскорбинова киселина, колкото предходния синтез в черния дроб, но е била достатъчна за оцеляване. През 1944 година Bourne показва, че съвременната горила, живееща в естествения си хабитата, получава около 4.5 грама аскорбат от храната си.

Теория ІІ

Нашите далечни предшественици са живели в среда, богата на тропически плодове. Ако диетата им е била в състояние да достави необходимото количество аскорбинова киселина директно от храната, тогава загубата на ензима би осигурила допълнителен прилив на енергия от глюкозата, което пък от своя страна се явява еволюционно предимство пред останалите видове. През 1968г. Линус Паулинг отбелязва, че това предимство се губи в момента, в който потомците на това мутирало животно слезнали от дърветата и се заселили в по-умерен климат, където храната не осигурява високи нива на аскорбинова киселина целогодишно.

Хората все още носят този увреден ген, който не дава никакво предимство за оцеляване на модерния човек. Всъщност, още от праисторически времена, това е сериозен недъг, чиито странични ефекти са довели до повече смърт и са предизвикали повече болест и страдание от всеки друг единичен фактор.

Витамин ли е наистина аскорбатът?

Витаминът е органична молекула, която е жизненоважно хранително вещество, необходимо в минимални количества, за поддържане на нормална жизнена дейност. Жизненоважните (есенциални, незаменими) хранителни вещества не могат да бъдат синтезирани от организма като цяло или в достатъчно количество и се налага да бъдат набавяни с храната.

Скорбутът е болест, която се появява поради липса на Витамин С (аскорбинова киселина) и се свързва с разпадане на колагена. Ако не бъде лекувана, се наблюдава намаление на червените кръвни телца, заболявания на венците, изменения в косата, кървене през кожата, затруднено заздравяване на рани и накрая смърт от инфекция или от кръвозагуба. Едва през 30-те години на ХХ век се открива аскорбиновата киселина, която има антискорбутни качества и приема даденото ѝ 2 десетилетия по-рано име – Витамин С.

Повечето витамини са достъпни в храната и са необходими в миниатюрни количества за животните, които ядат храната. Вярно е, че съвсем малки количества Витамин С (около 10 милиграма на ден) могат да предпазят човек от смърт от скорбут. Това съвпада с определението за витамин (миниатюрно количество, което е жизненонеобходимо и лесно може да се достави с храната).  „Липсата на аскорбинова киселина предизвиква скорбут и ако няма скорбут, значи няма липса на аскорбинова киселина. Нищо не може да бъде по-ясно от това.

Единствения проблем е, че скорбутът не е първи симптом на липсата, а последен срив, предсмъртен синдром, и има много широка пропаст между скорбута и пълното здраве… Аз също съм напълно съгласен с аргумента на Д-р Паулинг, че индивидуалните нужди от Витамин С варират в широки граници. Някои може да се нуждаят от високи дози, а други може да се справят с малки, но проблемът е, че няма как да знаеш към коя група принадлежиш ти. Симптомите на липса може да бъдат много разнообразни.“ – Albert Szent-Gyorgyi, M.D., Ph.D., Nobel Laureate (ученият, който пръв изолирал Витамин С).

В днешно време учените използват по-коректния термин „аскорбат“, вместо „Витамин С“, особено когато става дума за дози, по-високи от 10 до 60 милиграма на ден, които са необходими за предпазване от смърт от остър скорбут.

Интелектуалният спор дали Витамин С е повече от витамин се базира на теорията за еволюцията. Генетичните делеции (вид мутация, при която част от хромозомата или ДНК последователността се загубват) са обичайни, но почти всички растения и животни произвеждат собствен Витамин С.

Много малко видове са оцелели до днешно време, след като са загубили присъщата си способност да произвеждат Витамин С (т.е. хранителните източници рядко успяват да доставят необходимото количество Витамин С за поддържане на живота – бел. авт.). Друга следа, че в следствие на нашата еволюция имаме по-големи нужди от Витамин С, отколкото ни доставя храната, е количеството Витамин С, което произвеждат животните за себе си: хиляди милиграми (а не десетки) – далеч повече, отколкото препоръчват хранителните институции.

Как се появява терминът „Витамин С“?

През 1912г. се постулира хипотезата за витамина, част от която гласи, че скорбутът е заболяване, свързано с липса в диетата на неизвестна водно-разтворима субстанция, наречена Витамин С. 20 години по-късно, през 1932г. (Svirbely и Szent-Györgyi) е показано, че аскорбиновата (анти-скорбутна) киселина е идентична с Витамин С.

В резултат на многобройните еволюционни изследвания, още през 1966г. Stone отбелязва, че поради дефектния ген, който води до неактивен ензим, днешните хора страдат от бозайнически вроден дефект на въглехидратния метаболизъм, който е кръстен Хипоаскорбемия. Скорбутът е всъщност последствие от това генетично чернодробно-ензимно заболяване, поради което хората е необходимо да си доставят аскорбат от външни източници. През последните 100 години, аскорбиновата киселина бива наричана „витамин С“, когато тя е чернодробен метаболит и определено не е витамин за безбройните бозайници, които имат непокътнат ген за ензима Л-гулонолактон оксидаза. Тези животни никога не страдат от скорбут, дори когато диетата им е напълно лишена от аскорбат.

Колко Витамин С ни е необходим – или коригиране на природата

Нобеловият лауреат Паулинг смята, че всички хора умират бавно от лека форма на скорбут. Той отбелязва, че никой не би имал проблем да разпознае бурните, екстремни симптоми на напълно некоригираната хипоаскорбемия – клиничния скорбут. Но по-слабите форми, от които почти всички хора страдат, са по-трудни за забелязване.

Всеки, който разчита изцяло на храната за аскорбинова киселина, не може да очаква „пълна корекция“ на хипоаскорбемията. На колкото по-голям стрес е подложен индивидът, толкова по-голям ще бъде дефицитът. Именно липсата на признание за разграничението между остър скорбут и хронична хипоаскорбемия заедно с тесните цели на теорията за „витамините“, дават фалшиво чувство за сигурност през последните повече от 100 години. Чувство за сигурност по отношение на адекватността на хранителните продукти изцяло да осигуряват нуждите на човешкия организъм от аскорбинова киселина.

Този вроден дефект на въглехидратния метаболизъм (хипоаскорбемия) при хората може да се „коригира“ чрез снабдяване на индивида с аскорбинова киселина в количество, каквото би произвеждал черния дроб, ако ензимът не липсваше. За да се извърши това изчисление е удобно да се използват данни за друго животно, при което метаболизмът не е увреден и, за което е известно какво количество аскорбат произвежда неговия организъм за 24 часа. След това остава само да се приравнят данните към 70-килограмов човек.

Използвайки по този начин данните за нестресирани плъхове може да изчислим, че потребността от аскорбинова киселина за 70-килограмов човек е в диапазона 2,000-4,000 мг на всеки 24 часа при липса на стрес или наличие на лек стрес; при стресови условия, нуждата се увеличава до 15,000 мг (15гр.) на ден. При много силен стрес, може да бъде необходимо дори повече.

Биохимическият стрес включва широк кръг от състояния, измежду които: бактериални и вирусни инфекции, травми, контузии, изгаряния, излагане на студ и горещина, вредни изпарения, пушене, операция, остаряване, наркотици и т.н. При животните, които са биохимически подготвени да произвеждат собствена аскорбинова киселина, всяка стресираща ситуация увеличава синтеза на допълнителни количества, които да подменят използвания или унищожен в преодоляването на стреса аскорбат.

Когато съпоставим този мулти-грамов синтез със съвременните норми за прием, които са в рамките на около 100мг/ден, може да видим между 20- и 150-кратно разминаване. Още от хипотезата за Витамин С през 1912г., винаги се набляга на предотвратяването и лечението на симптомите на клиничния скорбут, без да се обръща толкова внимание на многото други основни функции на аскорбиновата киселина в процеса на живота.

„Ако на човек се дадат няколко милиграма Витамин С на ден, няма да развие класическите симптоми на клиничния скорбут, но е възможно все пак да страда от тежък субклиничен биохимичен скорбут. Жизнената важност на аскорбиновата киселина в много фази на човешката физиология е подценявана през последните 60 години, защото през 1912г., още преди нейното откритие и синтез е наречена витамин за клиничен скорбут, който е обикновено нарушение на диетата“ – Irwin Stone, The Healing Factor. Vitamin C Against Disease (1972)

• В доклада „Хранителни изисквания на лабораторните животни“ (1962г.) на Комитета по Животинско Хранене на National Research Council на Националната Академия на Науките (САЩ) откриваме интересни данни. Препоръчителната диета за маймуна (най-близкият до хората бозайник) включва 55 милиграма аскорбинова киселина на килограм телесно тегло или 3830 милиграма на ден за 70 килограма. За морското свинче пък се препоръчват между 42 и 167 милиграма на килограм телесно тегло или, съответно, между 2920 и 11650 милиграма на ден за средностатистическия човек. Интересно е да се отбележи, че количеството, препоръчано за маймуните попада в по-рано изчисления диапазон от 2000-4000 мг на ден за 70 килограмов човек, който не е изложен на стрес.
• През 1949г Geoffrez H. Bourne показва, че възрастна горила, която живее на свобода, консумира средно 4.5 грама аскорбинова киселина на ден.
• В научен труд, който представя пред Националната Академия на Науките (15.12.1970г.), д-р Линус Паулинг, на база на калкулации за съдържанието на калории и аскорбинова киселина в сурови растителни храна, заключава, че оптималният прием на аскорбинова киселина за повечето хора е между 2.3 и 9 грама дневно.
• Доктор Фредерик Р. Кленер предписвал 10 грама аскорбинова киселина на своите пациенти за поддържане на добро здраве. За децата препоръчвал по 1 грам дневно за всяка навършена година до навършване на десетгодишна възраст, а след това по 10 грама дневно, независимо от възрастта (напр. 4 грама дневно за 4-годишно дете).

Всеизвестната липса на токсичност на аскорбиновата киселина предполага липса на странични ефекти или токсични реакции при приемане на високи, коригиращи дози. Аскорбиновата киселина бързо се абсорбира от храносмилателния тракт, но е удачно единичната доза за общи цели да не прекрачва 500мг, защото с нарастване на еднократно приеманото количество спада нивото на усвояемост.
Нагоре

Колко Витамин С мога да абсорбирам?

Някои казват, че високите дози не се абсорбират. Други казват, че така само правим скъпа урина. Няма как да станат и двете неща. Ако правиш скъпа урина, значи си го абсорбирал. Разбира се, изхвърляш го, но в неговата „изразходвана“, оксидирана форма.  Същото е с водата. Все пак е вярно, че с увеличаване на еднократната доза Витамин С се абсорбира все по-малка част от приеманото количество.  Когато организмът се бори с инфекция или заболяване, може да абсорбира по-голямо количество, ако тялото има нужда от него.

При първоначалната употреба на високи дози Витамин С може да се наблюдават леки, временни странични ефекти: стомашно-чревни неудобства (газове, редки изпражнения) и кожни обриви. В много случаи тези реакции могат да бъдат изцяло избегнати с постепенно увеличаване на дозата до достигане на желаното количество.
Нагоре

Синтетичен и натурален Витамин С – каква е разликата?

Чудиш се дали съществува натурален Витамин С комплекс? Ако съществува такъв комплекс с действието на Витамин С (без аскорбиновата киселина), този факт е убегнал на всички световни учени, изучаващи Витамин С.

Витамин С е дефиниран като вещество, което лекува заболяването скорбут. Всеки т.нар. натурален комплекс, ако не съдържа аскорбинова киселина, не би могъл да излекува скорбут и съответно не може да бъде Витамин С.

Натуралната и синтетичната аскорбинова киселина са химически идентични. Изследванията, които съпоставят разликата в кръвните нива при прием на синтетична аскорбинова киселина и такава от напр. портокали не са открили разлики. Натуралните източници на Витамин С, например горските плодове, са добър източник на биофлавоноиди, които биха могли да усилят бионаличността на Витамин С. Повечето проведени изследвания, обаче, отчитат малка или никаква разлика. Едно изследване показва, че доза от 500мг синтетична аскорбинова киселина се абсорбира по-бавно и е с 35% по-бионалична, ако бъде добавена към цитрусов екстракт с биофлавоноиди, протеини и въглехидрати, вместо да се консумира самостоятелно.

Аскорбинова киселина и минерални аскорбати

Витамин С се среща в две форми – аскорбинова киселина и аскорбат. Аскорбиновата киселина е кисела, а аскорбатът е алкален. Киселинността и алкалността се измерват с рН. рН 7 е неутрално, под 7 е киселинно, а над 7 – алкално.

Аскорбинова киселина

Аскорбиновата киселина е слаба киселина с рН 2 и ако се приеме заедно с храна, няма да повлияе особено на рН на стомаха.  Смята се, че има цялостно алкализиращ ефект върху тялото. Все пак, ако първата сутрешна урина е киселинна (ниско рН), тогава използването на алкалния натриев аскорбат се препоръчва.

Изследвание на Vitamin C Foundation показва, че аскорбиновата киселина навлиза в кръвоносния поток почти почти веднага през стомашната лигавица – 3 минути след поглъщане на висока доза, без да достига до червата.

Натриев аскорбат

Не е необходимо Витамин С да е киселинен. Достъпен е и в различни алкални форми, като например натриев аскорбат, калциев аскорбат и т.н.

Аскорбатът е с рН между 7 и 8 и, когато се приема в големи дози, е най-добре това да НЕ се случва по време или веднага след хранене, за да не се неутрализира стомашната киселина.

Натриевият аскорбат е единствената форма на Витамин С, която може да се използва за интравенозен прием. Според изследване на Vitamin C Foundation, при орален прием натриевия аскорбат навлиза в кръвообръщението по-бавно, „с бавно освобождаване“, след като достига червата, дори при прием на висока доза.

Киселата аскорбинова киселина може да раздразни лигавицата на гърлото при някои хора, докато натриевия аскорбат – не. Аскорбатът се препоръчва за хора с киселини и рефлукс (ГЕРБ).

Ако първата сутрешна урина е твърде алкална (високо рН), може да се замени част или целия приеман натриев аскорбат с аскорбинова киселина.

Минералните аскорбати са с ненатрапчив вкус и често хората споделят, че ги усещат като по-щадящи за стомаха и храносмилателния тракт.

Повишена нужда от Витамин С

Нуждите от Витамин С се повишават в много разнообразни случаи, също както са многобройни и приложенията му, когато целим подобряване на общото състояние на организма. Основни фактори, които изискват повишен прием са:

• Стресът – физически и психически
• Наличието на инфекция – недостигът на витамин С е едновременно предпоставка за развитието на инфекция и резултат от протичането на инфекцията.
• Напреднала възраст
• Хоспитализация – проучвания показват, че над 70% от хоспитализираните пациенти имат недостиг (недостиг < субоптимално < оптимално), а дори 10% от възрастните хоспитализирани пациенти страдат от скорбут.
• Тютюнопушене – средно, пушачите имат с 30% по-ниски нива на плазмен Витамин С от непушачите; 1 цигара коства на организма около 25мг Витамин С.
• Интересно е, че при животни, които произвеждат Витамин С, се наблюдава повишено производство при прилагане на лекарства за седация, аналгетици и мускулни релаксанти, което говори за повишена нужда от аскорбат (Витамин С).

Ниво на Витамин С в плазмата – какво е неговото значение

Оптималните нива на Витамин С в организма са предмет на сериозен дебат. Факт е, че минимални количества (около 10 мг/ден) могат да спасят от смъртоносните последици на скорбута (заболяване, свързано с липсата на Витамин С). В основна степен дебата е продиктуван именно от факта, че при определяне на препоръчителния дневен прием на аскорбат (Витамин С) се взема предвид основно неговата функция за предпазване от скорбут. Но дори много преди развитието на скорбут, при субоптимални нива се наблюдават многобройни и многообразни неблагоприятни здравни последици.

Редно е да се има предвид, че нивата на Витамин С в плазмата отразяват само храната консумирана през последните 1-2 седмици, и действителният статус може да се отличава. Също така трябва да се вземе предвид, че концентрацията на аскорбат в кожата, тъканите и органите може да достигне много по-високо ниво и дори при оптимални нива на плазмен Витамин С, е възможно концентрацията в организма, като цяло, да е недостатъчна.
Нагоре

Състояния, които се влияят от приема на Витамин С

• Инфекции. Витамин С, при дози от 1 гр. и повече, увеличава слабо телесната температура (усилва функцията на белите кръвни телца) и е ефективен в понижаването на хистамина в кръвта. Високите нива на хистамин са свързани с отслабен имунен отговор и увеличена назална и бронхиална конгестия при настинка и грип. Витамин С стимулира активността на белите кръвни телца и подобрява техните възможности за унищожаване на бактерии и вируси.
• Рани. Витамин С може да подобри заздравяването на рани и счупвания и може да бъде ефективен при изгаряния, травми и хирургически операции.
• Пародонтоза. Витамин С намалява възпалението и кървенето на венците и подпомага оздравяването. Обилният Витамин С може да намали податливостта към пародонтоза.
• Стомашна язва. Недостигът на Витамин С може да увеличи риска от язви и последващи кръвоизливи. Суплементирането може да подобри оздравяването.
• Нарушения на очите. Антиоксидантните действия на витамин С може да предотвратят образуването на катаракта (перде). Високото вътреочно налягане при глаукома може да бъде намалено с приема на аскорбат.
• Хемороиди. Суплементирането с Витамин С може да омекоти изпражненията, да усили стените на кръвоносните съдове около ануса и да намали подуването и болезнеността.
• Алергии. Поради способността да намалява нивата на хистамин в тялото и кръвта, Витамин С може да бъде полезен при бронхиална астма, индуцирана от упражнения астма, хранителни алергии, алергичен ринит (сенна хрема) и други алергии.
• Дефицит на желязо. Суплементирането с Витамин С увеличава абсорбирането на желязо от храна и суплементи и е ценно допълниние при третиране на дефицит на желязо.
• Мъжко безплодие. Честа форма на мъжко безплодие е причинена от ненормално скупчване на сперматозоиди, което води до намаляване на подвижността им. Суплементирането с Витамин С може да обърне тази аномалия и потенциално да повиши плодовидостта при това състояние.
• Тютюнопушене и консумация на алкохол. Пушачите имат нужда от допълнителен Витамин С, за да поддържат телесните резерви, поради повишеното изразходване на витамина при редовно пушене. Витамин С може да помогне за предпазването на черния дроб от възпаление, увреждане и акумулиране на мазнини, причинени от консумирането на големи количества алкохол.
• Тежки метали. Витамин С играе важна рола в предпазването на тялото от тежки метали. Нямалява абсорбцията и ускорява детоксикацията и изхвърлянето на тежки метали.
• Диабет. Транспортът и метаболизмът на Витамин С са увредени при диабет, поради високите нива на кръвна захар. Допълнителният витамин С може да помогне за заздравяването на кожни язви.
• Атеросклероза. Витамин С усилва разграждането и изхвърлянето на холестерола и предпазва холестерола в тялото от оксидация. Може да намали холестерола и триглицеридите в кръвта, същевременно увеличавайки HDL холестерола („добрия“ холестерол). Високите дози намаляват тромбоцитната агрегация и могат да намалят риска от кръвни съсиреци в краката и белите дробове след операция. В допълнение, Витамин С влияе благоприятно на здравината на стените на кръвоносните съдове. Чрез тези механизми, Витамин С може да бъде от полза при коронарна болест на сърцето, тромботичен удар и периферна съдова болест.
• Рак. Витамин С играе централна роля в антиоксидантната и имунната защита против рак. Помага за детоксикирането на канцерогенните добавки в храните (като нитрати, пестициди и други химикали) и тежките метали. Витамин С може да намали риска от развитие на рак, конкретно рак на устата, ларингса, хранопровода, стомаха, ректума, пикочния мехур, гърдата, панкреаса и матката.

Витамин С за сърцетото

Основният структурен елемент, от който е изградена сърдечно-съдовата система, и който е отговорен за нейната здравина, еластичност и устойчивост е протеинът, наречен колаген. Този протеин съставлява около една трета от всички протеини в тялото и е „циментът“, благодарение на който тъканите и органите са едно цяло. Синтезът на колаген от тялото изисква наличието на аскорбинова киселина. Без аскорбинова киселина, не може да се произведе колаген.

Ако е налице твърде недостатъчно количество аскорбинова киселина по време на синтеза на колаген, той ще бъде дефектен и структурно слаб. Аскорбиновата киселина е необходима също за поддръжката на целостта на вече синтезирания колаген в постоянния процес на самопоправка и самоподдръжка на тъканите и съдовата система.

Д-р Thomas Levy е медицински доктор, кардиолог. Преди известно време той анализирал всички 27 известни фактора за развитие на заболявания на сърдечно-съдовата система. Levy открил, че всички те могат да бъдат сведени до един фактор – недостатъчно Витамин С.

В клетките на сърдечния мускул концентрацията на Витамин С е 13 пъти по-висока от тази в плазмата. Това се обяснява с няколко много важни функции на аскорбата за поддържането на добро сърдечно здраве:

– Предпазва ендотела от оксидативен стрес.

/Ендотелът представлява тънък слой клетки от специален вид епителна тъкан, които покриват вътрешната повърхност на кръвоносните съдове/

– Необходим е за синтеза на колаген и еластин, участващи в строежа на кръвоносните съдове, а също за синтеза на норепинефрин и вазопресин.
– Подобрява производството на азотен оксид, който спомага за понижаване на кръвното налягане.
– Намалява оксидацията на „лошия“ LDL-холестерол и адхезията на моноцитите (вид левкоцити, бели кръвни телца)

/Левкоцити е сборно понятие на всички бели (несъдържащи хемоглобин) кръвни клетки. Левкоцитите в кръвта се подразделят на три големи групи: гранулоцити, моноцити и лимфоцити. Трите групи клетки имат защитна функция/ 

Повишаването на концентрацията на витамин С в плазмата с всеки 20 микромола на литър води до намаление с 9% на относнителния риск от развитие на сърдечна недостатъчност.

Д-р Сидни Буш (английски учен, оптометрист), вземайки предвид изследванията на д-р Линус Паулинг относно връзката между Витамин С, инфаркти и инфекции, се опитва да разреши проблем от своята практика. Д-р Буш знаел, че някои от неговите пациенти, когато носят контактни лещи, развивали очна инфекция и в много редки случаи, когато антибиотиците не задействат, се стигало до загуба на окото. Затова започнал да предписва на пациентите си с контактни лещи дневни дози от 6,000 мг Витамин С и 5,000 мг лизин (аминокиселина).

След това д-р Буш направил снимки на ретината (задната част на окото) – единственото място, където докторите могат лесно да видят артериите. След една година отново направил снимки. Д-р Буш установил, че при тези пациенти, които имали атеросклероза (втвърдяване на артериите), дефектът започнал да изчезва. Това доказва, че витамин С и лизин могат да предотвратят и дори да обърнат процеса на остаряване на артериите. Защо? Защото не е възможно Витамин С и лизинът да достигнат само до очите. По-скоро ще поддържат всички артерии отворени, доставяйки богата на кислород кръв до всички органи.

„Аз претърпях инфаркт на 74-годишна възраст и вярвам, че благодарение на комбинацията съм още жив на 94!“

д-р W. Gifford-Jones

Диабет

Налице е обратнопропорционална връзка между нивото на витамин С и риска от развитие на диабет, концентрацията на А1С, нивото на кръвна захар, оксидативния стрес, глюкозната нетолерантност, теглото, индекса на телесна маса (ИТМ, BMI) и обиколката на талията. Адекватните нива на витамин С се свързват с по-добри метаболитни показатели – триглицериди, инсулин, HbA1C.

Съществува съвкупност от факти, разпръснати из медицинската литература, които лежат непокътнати от десетилетия, като неподреден пъзел. Но ако ги подредим, те формират карта за изследване на възможността да се предотвратят милиони случаи на диабет, които се развиват по-късно през живота, особено при хора, носещи рецесивния ген за това заболяване. Курсът на предвиденото изследване ще бъде към коригиране на едно генетично заболяване  (хипоаскорбемия), за да се помогне да се предотврати друго (диабет). Ето фактите:

1. Има вещество, наречено алоксан, което, когато се инжектира в лабораторни животни, предизвиква диабет. Това е известно отдавна и се използва още през 1943 г. като удобно и бързо средство за предизвикване на диабет при лабораторни животни за тестови цели.
2. Когато аскорбиновата киселина се окисли, тя образува дехидроаскорбинова киселина – съединение, подобно по структура на алоксана. Структурите на аскорбинова киселина, дехидроаскорбинова киселина и алоксан са показани на „фигура 6“. Човек не трябва да бъде химик, за да види сходството между дехидроаскорбиновата киселина и алоксановите структури вдясно от средната линия и различията спрямо аскорбиновата киселина. Химическите свойства на алоксан и дехидроаскорбинова киселина също са поразително подобни, както отбелязва Патерсън през 1950 г.
3. Подобно на алоксан, инжектирането на дехидроаскорбинова киселина в плъхове предизвиква диабет, както е показано от Patterson през 1949 г., и произвежда диабетна катаракта (Patterson, 1951г). Инжектирането на аскорбинова киселина не води до диабет, показано от Levey и Suter през 1946 г.
4. Banerjee съобщава през 1952 г., че не е открил дехидроаскорбинова киселина в тъканите, включително панкреаса, на нормални морски свинчета, но заявява: „Той присъства в значителни количества в тъканите на болните от скорбут морски свинчета.
5. Генетичното заболяване, хипоаскорбемия, ни пречи да произведем чернодробния метаболит при бозайниците, аскорбинова киселина. Пълната корекция на това генетично заболяване дава основание за прием на много по-високи нива на аскорбинова киселина.

През 1936г. Altenburger показва, че морски свинчета, лишени от аскорбинова киселина не могат да преобразуват излишната глюкоза в гликоген, който да се съхрани в черния дроб. Но това състояние бързо се коригирало, след подаване на Витамин С. Доза инсулин, която води до силно намаление на кръвната захар при нормални маймуни имала само лек ефект при маймуни, лишени от аскорбинова киселина. (Stewart and coworkers, 1952).

При проведено изследване върху хора, страдащи от диабет тип 1, учени установяват, че единствено при едновременно третиране с инсулин и Витамин С (който намалява оксидативния стрес) се постига нормализация на ендотелната функция и маркерите за оксидативен стрес.

При друго изследване, върху възрастни пациенти с диабет тип 2, ежедневният прием на над 200 мг Витамин С/ден в продължение на 30 или повече дни води до намаление на концентрацията на глюкоза в кръвта. Последващо изследване пък установява, че едновременното третиране с Метформин и Витамин С е по-ефективно в намаляването на HbA1C и рискови фактори за дългосрочни, свързани с диабета усложнения, отколкото третирането само с Метформин.

При хроничните диабетни рани, приемът на Витамин С предпазва от некротична смърт на неутрофилите, която пречи на зарастването и поддържа възпалението.

Имунитет

„Ако белите кръвни телца не са наситени с Витамин С, те са като войници без куршуми„

Д-р Frederick R. Klenner, M.D.

Концентрацията на Витамин С в имунните клетки достига дори до 80 пъти по-високи нива от плазмата. При недостатъчно количество на Витамин С имунната система е компрометирана и податливостта към инфекции е повишена. От друга страна, по време на инфекция, според някои учени организмът има нужда от грамови дози поради увеличените метаболитни нужди и възпалителен отговор.

Суплементирането с Витамин С може да намали риска от развитие на инфекция и да съкрати времетраенето на заболяването. Учени са установили благоприятен ефект при настинки, респираторни инфекции, тетанус, туберколоза, пневмония и херпес лабиалис при хора, прилагайки дози от 1000 до 6000 мг/ден Витамин С.

Помнете, че повечето хора, които умират от грипни усложнения имат остър индуциран скорбут. Ако приемате умерени дози аскорбат, те би трябвало да предотвратят острия индуциран скорбут. Ако някой доктор не вярва на това, накарайте го да Ви направи тест на серумните нива на аскорбат, когато сте болни.

Robert F. Cathcart,M.D.

Повече информация за Витамин С при вирусни заболявания може да намерите тук.

Максималното успокоение на симптомите, което може да се очаква при орален прием на аскорбинова киселина, се достига едва при дози, които почти предизвикват диария. Обикновено пациентите сами усещат точния размер на дозите, както и момента в който да ги приемат. Лекуващият доктор не трябва да се опитва да регулира с точност количеството и честотата на прием, защото максимално ефективната доза често се променя от единия до следващия прием. Пациентите са осведомени за общите принципи на определяне на дозите и за ориентировъчен, разумен размер и интервал на дозите. Този процес на определяне на оптималната доза от пациента, наричам „титриране до толерантност на червата“. Пациентът се старае да се придържа в диапазона между количеството, при което започва да се чувства по-добре и количеството, което почти предизвиква диария.

Robert F. Cathcart,M.D.

Vitamincfoundation.org предлага няколко протокола за настинка/грип:

• 8 грама аскорбинова киселина на всеки 20 минути

При първият симптом на настинта или грип, започни да приемаш по 8 гр (8000 мг) Витамин С, под формата на аскорбинова киселина през 20 минути за 3-4 часа, докато червата го толерират (до настъпване на воднисти изпражнения). 

Ако симптомите се появят отново, продължи с по-малки дози от 2-4 грама на всеки 4-6 часа за 10 дни.

Започни протокола при първи симптоми на течащ нос, сърбеж в гърлото и т.н. Ако не бъде хваната в началото, инфекцията не може да бъде спряна, но може да се намалят нейната тежест и продължителност.

Целта е да се постигне много високо ниво на аскорбат в кръвната плазма, както е описано в книгата ASCORBATE: The Science of Vitamin C. на Hickey/Roberts.

Препоръчаната доза е 4 пъти по-висока от препоръчаната от Irwin Stone (2 гр. на всеки 20-30 минути за първите 2-3 часа). Ако имаш проблем с дозата от 8 гр., можеш да я намалиш до дозата на Stone за настинка.

• 3.1 гр под формата на капки или спрей за назално приложение.

Ако имаш ниска толерантност на червата или стомашно неразположение от оралния Витамин С, може да получиш големи ползи от назалния спрей.

При първи симптоми на настинка, разтвори 3.1 грама (3100 мг) натриев аскорбат или аскорбинова киселина (на кристали) в 100 мл вода или физиологичен разтвор.

• капкомер: използвайки капкомер, капни по 20 капки във всяка ноздра; 20 капки се равняват на 1 мл (ако нямаш на разположение капкомер, но имаш малка спринцовка)
• назален спрей: налей разтвора в чиста, стерилна помпа за назален спрея и впръскай няколко пъти във всяка ноздра.

Повтаряй често, на всеки 15-30 минути в продължение на няколко часа, а след това веднъж на час за 24 часа, докато симптомите отминат, за да избегнеш повторното им завръщане. Вземи дозата за настинка според Irwin Stone орално (2 гр)

Идеята за този протокол идва от страница 19 от книгата на Линус Паулинг How to live longer and feel better (1986):

Braenden (1973) докладва, че прилагането на Витамин С директно в назалния проход увеличава концентрацията на аскорбат в синусите 1000 пъти повече, отколкото е възможно да се получи при орален прием.

Ефектът от аскорбиновата киселина е синергичен с този на антибиотиците и, изглежда, аскорбиновата киселина увеличава спектъра на антибиотиците – Robert F. Cathcart,M.D.

Витамин С поддържа функциите на вродената и адаптивната имунна система, а именно:

– Подобрено производство на бели кръвни телца (левкоцити) – неутрофили, NK-клетки, т-лимфоцити, моноцити.
– Подобрено производство на азотен оксид от фагоцитите (един от механизмите за унищожаване на патогените в процеса на фагоцитозата)

Основна функция на левкоцитите е фагоцитозата.  Фагоцитирането позволява опознаване на патогените от клетките на имунната система. Тази придобита информация позволява подобряване на защитата срещу нашествениците.
Друга основна функция на фагоцитозата е свързана с поглъщането и унищожаването на патогените. Чрез унищожаване на заразените клетки, имунната система бързо ограничава инфекцията.

– Подобрено производство на антитела и интерферон.

При възникване на инфекция в човешкия организъм се развиват имунни реакции със сложни клетъчни взаимодействия. Регулатори на тези взаимодействия са специални протеинови молекули, наречени цитокини. Сами по себе си, те не могат да окажат никакво въздействие върху чуждите антигени, но без тяхното участие е невъзможно да се развие нормален имунен отговор – цитокините служат за предаване на информация от една клетка на друга и за регулиране взаимодействието на клетките, участващи в имунния отговор. Един от ключовите цитокини е интерферонът.

– Подобрена функция на имунните клетки.
– Подобрена пролиферация (увеличаване, в следствие на делене и нарастване) на В- и Т- лимфоцитите.

/В-лимфоцитите са вид бели кръвни клетки, които принадлежат към групата на лимфоцитите. Те са неразделна част от придобития имунен отговор. Притежават централна роля в продукцията на антитела, в генерирането на имунологична памет, в антигенното представяне и секрецията на цитокини/

/Т-лимфоцитите са вид бели кръвни клетки, които циркулират в тялото ни, за да сканират за клетъчни аномалии и инфекции. Те са от съществено значение за човешкия имунитет. Т-клетките участват в почти всички реакции на придобития имунен отговор. Освен сканиране на вътреклетъчната среда за чуждестранни нашественици, те убиват туморни и инфектирани от вируси и бактерии клетки и подпомагат функцията на други имунокомпетентни клетки/

– Подобрена формация на простагландини.

/Простагландините са хормони, които се синтезират чрез биохимични реакции на точното място, където са необходими – могат да се произвеждат от почти всички органи. Основната функция на простагландините е да помагат на тялото при наранявания и заболявания. Точната им функция зависи от мястото, на което са произведени. На места с налични тъканни увреждания или протичаща инфекция, простагландините са ключови за процесите на възпаление, болка и повишаване на температурата. При нараняване на кръвоносен съд, простагландинът тромбоксан стимулира образуването на кръвен съсирек и свиването на кръвоносния съд за понижаване на кръвозагубата. Други хормони от този клас регулират женската полова система, овулацията, менструалният цикъл и раждането. Простагландините имат изключително кратък живот – след извършване на функциите си, на мястото на което са образувани, последва бързото им разграждане/

– Предпазване на фагоцитните левкоцити от автооксидация (предпазване от активни форми на кислород ROS, използвани от левкоцитите в процеса на унищожаване на микроорганизмите).
– Необходим е за апоптозата на неутрофилите и за премахването им от огнището на инфекцията, като по този начин се намалява некрозата и потенциалното увреждане на тъканта.

/Апоптозата е физиологичен процес за самоунищожаване на клетката, който цели по-ефективното адаптиране на целия организъм към заобикалящата го среда. В ДНК на клетките е програмирано те да се самоунищожат, когато станат опасни за организма, в който се развиват. Ако програмираната клетъчна смърт не се активира, е възможно да се развият уродства (през ембрионалния период), болести или тумори (през периода на самостоятелен живот)/

/Неутрофилите са най-разпространените бели кръвни клетки – в 1 литър човешка кръв има около 5 милиарда. Неутрофилите преминават през различни етапи на развитие в костния мозък и след като бъдат изпуснати в кръвообращението, те не могат да се делят, а продължителността на живота им е 1-2 денонощия. Важна особеност на неутрофилите е, че те имат израстъци, с чиято помощ се придвижват бързо и същевременно им помагат в залавянето и изяждането на патогените. Ако получат специфични сигнали са нужни около 30 минути, за да стигнат до мястото на инфекция. Неутрофилите не се връщат обратно в кръвообращението, не се делят и размножават. Те се превръщат в гнойни клетки и умират. Неутрофилите имат 3 метода за директно атакуване на вредните микроорганизми и вирусите:

• Фагоцитоза – процес, при който клетката може да “изяде” друг микроорганизъм. При срещата на неутрофил с патоген, той първо прави вдлъбнатина на мембраната си и след това постепенно обгръща вируса или микроорганизма така, че да попадне в цитоплазмата на клетката. Там патогенът бива атакуван с реактивни кислородни видове (ROS) и ензими. 

• Дегранулация – отделяне на протеини с антимикробни свойства във вид на гранули.  

• За да достигнат до по-отдалечени бактерии, неутрофилите изхвърлят мрежи от влакна, с които улавят и убиват патогените без да е нужно да се приближават и да ги поглъщат чрез фагоцитоза. Този начин на деактивиране на микробите е особено важен при сепсис, където тези мрежи се образуват в кръвоносните съдове.

Освен бактерии, неутрофилите поглъщат и рафинирани въглехидрати от глюкоза, фруктоза, захароза, мед и портокалов сок. Изследване от 1973 г. открива, че капацитета на неутрофилите да поглъщат вредни микроорганизми зависи от присъствието на захари. Гладуването и избягването на тези храни увеличава активността на неутрофилите спрямо патогените./

– Витамин С поддържа епителната бариерна функция срещу патогени и стимулира дейностите по неутрализиране на оксиданти в кожата.

При изследвания с морски свинчета е потвърдена ефективността на витамин С при следните инфекции:

• Mycobacteriumtuberculosis
• β-hemolytic streptococci
• Fusobacteriumnecrophorum
• diphtheria toxin
• Entamoeba histolytica
• Trypanosoma brucei
• Candica albicans

Тежки метали

Ако разгледаме токсичните метали откъм атомната им маса (тези изчисления, доколкото са чисто математически и не особено сложни, предлагам да ги подминем в този момент), ще се окаже, че 1 грам витамин Ц е в състояние да неутрализира и премахне от организма:

20,7 мкг олово или 
20 мкг живак или 
7,5 мкг арсен или 
11,2 мкг кадмий или 
5,9 мкг никел. 

Ако приемем тук някаква средна, то 1 грам витамин Ц ще премахва около 10 микрограма токсични метали. По този начин минималното дневно количество витамин Ц, т.е. този един грам ще бъде изразходвано за неутрализиране на поетите през деня 10 мкг тежки метали и за тяхното отстраняване. Понеже средно експозицията на токсичните метали е 20 мкг дневно, това означава, че първите приети 2 грама витамин Ц ни позволяват да се предпазим от отлагането на тези метали, но тук да помним, че говорим за ежедневното поемане/отделяне на тези метали, не сме стигнали още до старите натрупвания в тъканите и тяхното изчистване.

Щом тези два грама стигат само да се предпазим от дневното поемане на токсичните метали, то какво трябва да направим, ако искаме да ги премахнем изцяло от организма с помощта на витамин Ц и други синергенти? Прочети тук: Детоксикиращото действие на Витамин С

Алергии

С идването на пролетта, прекрасното слънце, свежия въздух и синьото небе дават всички предпоставки да се насладим на времето на открито. Обаче, за хората страдащи от алергии, пролетта отключва друга реакция. Докато зимата казва сбогом, полените от дърветата, прахът и мухълът казват здрасти и водят със себе си множество досадни симптоми, които наричаме сезонна алергия.

Антихистаминовата терапия е най-разпространеното средство за борба с алергиите, но тя не работи за всеки. От нея човек може да се почувства, като цяло, доста сух. Страничните ефекти включват сънливост, проблеми с уринирането, отпадналост и раздразнителност. Витамин С е добре дошла алтернатива. Той е мощен антиоксидант, който предпазва клетките от увреждане, намалява тежестта на алергичните реакции и помага на тялото да се бори с инфекциите. Когато се приема по време на сезона на алергиите, Витамин С може да забави цялостната реакция на тялото към спусъците в средата, като намали производството на хистамин. Витамин с е натурален антихистамин.

При изследвания, използващи до 2 гр/ден орален прием на Витамин С и до 7.5 гр/ден венозно, учените отчитат намаляване на нивото на хистамин, особено при алергични пациенти.

Астма

Витамин С има противовъзпалителни и антиоксидантни свойства. Антиоксидантите предпазват от увреждащите ефекти на оксидативния стрес и активните форми на кислород, които се произвеждат от възпалителни клетки в дробовете. Идеята е, че при нисък прием на антиоксиданти, какъвто е Витамин С, се наблюдава дисбаланс, който промотира хроничното възпаление и увреждането на дробовете.

При проведени изследвания с дози Витамин С между 1 и 5 гр/ден е установено намаляване на умерените и тежките астматични пристъпи вследствие на инфекции с до 89% и намаляване с 52% на случаите на бронхиална хиперсензитивност към хистамин.

Нервна система

Централната нервна система (ЦНС) много силно задържа аскорбат. Концентрацията на този витамин в мозъка седи висока, дори когато организмът вече отдавна е в състояние на дефицит. И това не е случайно – Витамин С е незаменим за цялостната функция на нервната система. Той е необходим за структурата, диференциацията, матурацията, оцеляването и функцията на невроните. Аскорбатът е необходим също и за миелинизацията на невроните от швановите клетки.

Витамин С участва също в процесите на синтез на:

• карнитин, тирозин; 
• пептидни хормони;
• катехоламини (норепинефрин и допамин); 
• миелин – изолатор, който покрива нервните влакна и увеличава скоростта на предаване на нервните имулси от главния мозък към други части от тялото.
• колаген и еластин – компоненти на кръвоносните съдове, снабдяващи нервната тъкан и базалната ламина.

Когниция

По-високата концентрация на Витамин С в плазмата се свърза с по-добри показатели за краткотрайна памет, обработка на информация и абстрактно мислене.

Адекватните нива на Витамин С в плазмата водят до забавен ръст на C-IMT (дебелина на интима-медия на каротидните артерии) – рисков фактор, предсказващ когнитивен спад.

Алцхаймер

При изследвания с хора, учени установяват, че дори в началото на болестта е налице по-ниска концентрация на Витамин С в плазмата. Това говори за вероятен предпазващ ефект на аскорбата. Освен с липсата на Витамин С, болестта на Алцхаймер се свързва с липси на витамини Б, Е, Д и К, както и на фолат.

• При изследване върху плъхове, Витамин С в дози 200-400 мг/кг се представя като ефективен в предпазването от отслабване на паметта и намалява формирането на амилоидна плака. Забележка: Ако преизчислим дозировката за 70-килограмов бозайник, това би означавало между 70х200=14000 мг/ден и 70х400=28000 мг/ден, т.е. между 14 и 28 грама аскорбат!
• При друго изследване върху хора, учени установяват, че суплементирането с Витамини С и Е за период над 3 години води до намаляване на заболяемостта от Алцхаймер.

Стрес, депресии и безпокойство

Вече почти за никого не е тайна ролята на магнезия при стрес, депресивни състояния и безпокойство. Както често се случва, обаче, за успешното справяне с един проблем роля играят повече от 1 фактора. Установено е, че при стрес, депресивни състояния и безпокойство е присъщо наличието на дефицит на Витамин С.

Stone описва генетичния дефект, при който висшите примати са загубили способността да синтезират аскорбат поради мутирал, увреден ген за синтеза на чернодробен ензим, Л-гулонолактон оксидаза. Висшите бозайници имат вроден механизъм за обратна връзка, чрез който увеличават синтеза на аскорбат под влиянието на външен и вътрешен стрес. При висшите примати, включително хората, аскорбата може би е „липсващия хормон на стреса“ – Robert F. Cathcart,M.D.

Суплементирането с 1000 мг дневно води до значително намаляване на депресията, настроенческите нарушения и безпокойството, а по-конкретно:

• Суплементирането с 1000 мг Витамин С, заедно с Витамин А и Витамин Е в рамките на 6 седмици води до значително намаляване на депресията.
• Друг екип от учени установява, че при понижен прием на Витамин С при деца на възраст между 6-9 години се усилват симптомите на депресия.
• При изследване на хоспитализирани пациенти без депресия, суплементирането с 1000 мг Витамин С води до намаляване с 30-70% на случаите на нарушено настроение.

Шизофрения

Benisen добавя Витамин С и Е към антипсихотичните лекарства в рамките на експеримент и отбелязва намаляване на психотичните симптоми, особено мании за преследване, а също и на част от страничните ефекти от антипсихотиците.

Очи

Концентрацията на Витамин С в ретината достига 100 пъти по-високи нива от тази в кръвната плазма.

Глаукома

Linner (1964г.) показва, че прием на 0.5 гр аскорбинова киселина два пъти дневно води до значителен спад на вътреочното налягане при нормални (здрави) очи. През 1969г публикува и друг научен труд, където показва, че дневна доза от 2 гр. аскорбинова киселина води до същото значително намаляване на налягането при очи с глаукома. В същия период от време подобни заключения правят и учени от Италия, Швейцария и Финландия.

Катаракта

Независими екипи от учени (Muhlmann и колектив, Bouton, Atkinson) отчитат също много добър, положителен ефект при катаракта с използването на дози между 350мг и 1.5 гр (1500 мг) аскорбат дневно, особено когато терапията започне в по-ранен стадий.

Светлинно увреждане

Установено е, че адекватните нива на Витамин С са необходими за предпазване на фоторецепторите от светлинно увреждане – на море, на планина, пред компютър…

Физически натоварвания

Витамин С помага за намаляването на нивото на свободните радикали и маркерите за оксидативен стрес при физическо натоварване. Потокът на Витамин С по време на синаптична активност е есенциален за предпазване на невроните от оксидативно увреждане и за оптимално производство на АТФ и биосинтеза на карнитин.

Дози между 0,5-2 гр Витамин С предпазват от индуцирана от упражнения бронхоконстрикция (стесняването на дихателните пътища, което се случва по време например на астматична атака).

Освен това, Витамин С е кофактор в биосинтеза на карнитин – молекула, необходима за транспортирането на мастни киселини в митохондриите за производство на метаболитна енергия.

Бременност

Аскорбиновата киселина е от жизненоважно значение за биохимията на бременността и развитието на плода.

Още през 1915г., преди откриването на аскорбиновата киселина, е установено, че когато морски свинчета биват прехвърлени в началото на бременността на диета, промотираща развитието на скорбут, се наблюдават аборти и абсорбиране на плода. Ако диетата се въведе през втората половина на бременността, това води до мъртвородено поколение или преждевременно раждане, или слабо, скорбутно поколение. Женските екземпляри на скорбут-предизвикваща диета не забременяват и яйчниците им претърпяват дълбоки изменения. Интересно е в тази връзка, че през 1968г. учените Paeschke и Vasterling предлагат прост тест за определяне на овулацията – отчетливото намаляване на аскорбинова киселина в урината определя момента на овулация.

Витамин С е важен също за узряването на човешката яйцеклетка, както е показано още през 1963г. от Bertetti и Nonnis-Marzano.

При скорошно изследване, учени установяват, че суплементирането с Витамин С в рамките на 2 менструални цикъла, 3 пъти дневно по 500мг след хранене, води до значително повишаване на естрогена и прогестерона в плазмата по време на лутеалната фаза. Освен това наблюдават значително повишаване на дебелината на ендометриума. Учените обясняват това с няколко ефекта: първо, повишеното ниво на полови хормони; второ, предпазващото от оксидативен стрес действие на Витамин С спрямо тъканта на ендометриума; трето, витамин С е кофактор в синтеза на колаген в лутеалната извънклетъчна матрица. Дефектите в лутеалната фаза намаляват с 53%.

През 2019г. група ирански учени установява, че при суплементиране на плъхове със 150 милиграма аскорбинова киселина дневно на килограм телесно тегло (10.5 грама за 70 кг телесно тегло) за период от 8,12 и 33 седмици, се наблюдава значително компенсиране на нежеланите последици от остаряването върху яйчниците.

Дори бозайниците, които сами произвеждат аскорбинова киселина не винаги са в състояние да произведат достатъчно, за да преодолеят стреса на възпроизвеждането и могат да се повлияят благоприятно от допълнителни количества. Phillips и колектив докладват през 1941г. че инжектирането с аскорбинова киселина на крави, които трудно зачеват довело до забременяването на 60% от тях. Подобно, инжекции с аскорбинова киселина подобрили състоянието на голям процент стерилни и частично стерилни бикове.

„Наблюденията на над 300 последователни акушерски случая с прилагането на орална суплементация на аскорбинова киселина ме убеди, че неизползването на това средство в достатъчни количества по време на бременност граничи с лекарска небрежност… Най-малкото използвано количество аскорбинова киселина беше 4 грама, а най-високото – 15 грама на ден. (спомни си, че нестресирания плъх произвежда еквивалента на 4 грама аскорбинова киселина дневно, а под стрес – до 15 грама дневно). Изискванията бяха, грубо казано, 4 грама през първото тримесечие, 6 грама през второто и 10 грама през третото. Около 20 процента имаха потребност от 15 грама дневно през последното тримесечие. 80 процента от тази серия получиха инжекция от 10 грама, интравенозно, при приемане в болницата. Нивата на хемоглобина бяха много по-лесни за контролиране.“

Frederick Klenner, MD

По време на бременност, плодът бива снабдяван преференциално с Витамин С, подобно на паразит, за сметка на нуждите на майката. Но ако майката е с нисък статус на Витамин С, бебето също е със сравнително ниски нива на Витамин С. От друга страна, ако майката е с ниски нива на аскорбат и нейните нужди се повишат (болест, стрес и т.н.), е възможно плодът да бъде допълнително ощетен, защото в такава ситуация преференциалността на снабдяване се потиска.

Витамин С е есенциален по време на бременност, включително за развитието на плода:

• Концентрацията на аскорбат в пъпната връв е в пряка връзка с АПГАР резултата. 
• Ниските нива на витамин С в плазмата, левкоцитите и амниотичната течност се свързват с аборт, преждевременно разкъсване на плодната мемебрана, безцветна или зелена амниотична течност, оксидативен стрес на плода и изменения в CTG.
• При бременни с диабет тип 1, които са дефицитни (под 10 микромола на литър плазма) на Витамин С, суплементирането значително намалява риска от прееклампсия.
• При бременни с диабет тип 2, с намаляване на концентрацията на аскорбат в плазмата се увеличава риска от усложнения – при концентрация под 23 микромола на литър, рискът от усложнения е 2.4 пъти по-висок, отколкото при концентрация над 23 микромола на литър.
• При изследвания върху животни е установено, че при ниски нива на Витамин С на майката, костите на плода не се развиват нормално.

Бъбреци

Много хора се притесняват дали не е опасно да приемат по-високи дози Витамин С. Това е свързано с вярването, че приемът на по-големи количества води до повишаване на оксаловата киселина, което стресира бъбреците и води до образуването на камъни. Някои ранни експерименти действително докладват за повишена оксалова киселина, но е установено, че причината за тези резултати е в грешния дизайн на експериментите. По-високите нива на оксалова киселина в урината, които са докладвани, са следствие на факта, че аскорбиновата киселина, която се отделя с урината, претърпява химическо преобразуване в оксалова киселина, когато е вече в епруветката, преди анализа.

През 1998г. учени от Лабораторията за Изследване на Бъбречни Камъни към Университета в Кейптаун извършват контролирано изследване, при което 10 доброволци приемат 4 гр./ден Витамин С за срок от 5 дни. Цялата урина се събира – преди, по време и след периода на прием. За разлика от по-ранните изследвания, учените слагат консервант в събраната урина, за да предотвратят това преобразуване. Пробите са изследвани щателно за широк диапазон от независими физикохимически рискови фактори, всеки от които се смята за мощен индикатор за риска от формиране на бъбречни камъни. Резултатите показват, че нито един от тези фактори не е повлиян значително. Учените заключават, че приема на високи дози аскорбинова киселина не увеличава риска от формиране на бъбречни камъни.

„Аз попитах Проф. Алън Роджърс от Университета в Кейптаун, един от водещите експерти по бъбречни камъни, дали Витамин С може да предизвика камъни в бъбреците и той каза „Отговорът е не.“ На база на това изследване, официалната позиция на Агенцията за Стандарти на Храните на Великобритания е, че Витамин С не увеличава риска от бъбречни камъни.“ – Patrick Holford, Institute for Optimum Nutrition

Отделянето на аскорбинова киселина с урината дава важно предимство. С повишаване на концентрацията на аскорбат в урината, той започва да проявява присъщите му бактериостатични, бактерицидни и противовирусни свойства. Дори фагоцитите в съседните тъкани биват стимулирани да смилат бактерии по-ефективно. В резултат на това е налице ситуация, при която цялата пикочо-полова система е „обляна“ в антибактериална, противовирусна течност, която подпомага детоксикацията и заздравяването на рани.

Множество други изследвания стигат и до следните заключения:

• Витамин С е с подобна и дори по-висока ефективност от аминокиселината Л-Аргинин в предпазването от оксидация на липидите, протеините и ДНК и подобряването на биомаркерите за бъбречна функция.
• Витамин С представлява обещаващо терапевтично средство при травми на бъбреците, по време на критична болест и нефротоксичност.
• Витамин С е вазопротективен за функцията на ендотела, което може да бъде от полза при бъбречни травми.
• При изследвания върху животни, Витамин С има предпазващо действие срещу НСПВС (нестероидни противовъзпалителни средства) индуцирана остра бъбречна травма (AKI)
• Аскорбатът предпазва бъбреците и от никелова токсичност – наблюдава се подобрена бъбречна функция и намаление на възпалението и деградацията на реналните тубули, както и намалено акумулиране на никел в бъбреците.
• При реперфузионна травма (I/R), Витамин С предлага ефективна антиоксидантна защита. Това прави Витамин С подходящ при операции и трансплантации. При едно изследване върху пациенти с трансплантирани бъбреци в рамките на 7 години се установява, че пациентите с плазмен аскорбат под 28 микромола на литър имат почти двоен риск от смърт в сравнение с тези с концентрация от 28 микромола на литър.
• Налице са и две изследвания върху пациенти на хемодиализа, при които се постига значително намаляване на hs-CRP.

Кожа

В кожата, концентрацията на Витамин С е много по-висока от тази в плазмата, подобно на вътрешните органи. Високата концентрация е необходима за производството на колаген, регулирането на съотношението колаген/еластин и за антиоксидантна защита срещу УВ-радиацията.

От стотици години е известно, че раните не заздравяват и, че стари рани и белези се отварят наново при хора, които страдат от скорбут (лишени от аскорбинова киселина). Има толкова много публикувани данни за благоприятната връзка мужду аскорбиновата киселина и заздравяването на рани, здравината на белезната тъкан, дори по-бързото заздравяване на костни фрактури, че не би било възможно да ги разгледаме тук в тяхната цялост.

От особен интерес е работата на д-р Стайнберг от Еврейската Мемориална Болница в Ню Йорк. Той третира 5 случая на продължителна гангрена на краката и стъпалата, устойчива на други лечения (част от пациентите вече били насрочени за ампутация). Прилагането на натриев аскорбат, 5 грама дневно, в допълнение към другото лечение, довело до подобрение след няколко седмици. „Витамин С статуса на пациентите не е изследван, но е вероятно да са страдали от тежък, хроничен, предклиничен скорбут.” – The Healing Factor, Irwin Stone

Когато концентрацията на Витамин С в кожата е много ниска, се наблюдава подкожно кървене, удебеляване на стратум корнеум и присъщите на скорбут признаци – „чупливост“ на кожата, кървене на венците, накъдрени косми и трудно заздравяващи рани. Разбира се, когато концентрацията на Витамин С е ниска, но не дотолкова, че да е налице скорбут, тези признаци отново присъстват, но в по-слаба степен. Склонността към поява на синини също е признак за ниско ниво на Витамин С – некачественият колаген създава слаби, податливи на спукване кръвоносни съдове.
Нагоре

Стареене

В процеса на стареене Витамин С има нутригеномна роля, която се изразява в модулирането на оксидативния стрес, поправката на ДНК, биоенергетиката и дейността на теломерите.

Източници

1. https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9B%D0%B5%D0%B2%D0%BA%D0%BE%D1%86%D0%B8%D1%82
2. https://medpedia.framar.bg/%D1%84%D0%B8%D0%B7%D0%B8%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D1%8F/%D1%84%D0%B0%D0%B3%D0%BE%D1%86%D0%B8%D1%82%D0%BE%D0%B7%D0%B0
3. http://vetom-probiotic.bg/index.php?route=blog/article&article_id=15
4. http://www.medik.bg/?page=test&id=569
5. https://medpedia.framar.bg/%D1%84%D0%B8%D0%B7%D0%B8%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D1%8F/%D0%B2-%D0%BB%D0%B8%D0%BC%D1%84%D0%BE%D1%86%D0%B8%D1%82%D0%B8
6. https://medpedia.framar.bg/%D1%84%D0%B8%D0%B7%D0%B8%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D1%8F/%D1%82-%D0%BB%D0%B8%D0%BC%D1%84%D0%BE%D1%86%D0%B8%D1%82%D0%B8
7. https://www.puls.bg/liubopitno-c-70/khormoni-kakvo-sa-prostaglandinite-i-koga-sa-neobkhodimi-n-27908
8. https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%BF%D0%BE%D0%BF%D1%82%D0%BE%D0%B7%D0%B0
9. https://aloha.bg/immune-system-vitamin-b12-deficiency.html
10. https://www.rochemd.bg/терапевтични-области/онкология/противотуморна-имунотерапия/основна-информация/противотуморен-имунологичен-цикъл/туморна-микросреда.html
11. http://www.usa-journals.com/wp-content/uploads/2013/07/Al-Katib_Vol18.pdf
12. https://www.tandfonline.com/doi/abs/10.1080/07315724.1995.10718484
13. https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/21835284
14. https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC4661979/
15. https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC4661979/table/Tab1/?report=objectonly
16. https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/19491221
17. https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/18160753
18. https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/29099763
19. https://www.lifeextension.com/magazine/2015/11/the-link-between-vitamin-c-and-optimal-immunity/page-01
20. https://www.peakenergy.com/articles/nh20140222/Vitamin-C-is-the-%27muscle%27-of-the-immune-system/
21. https://lpi.oregonstate.edu/mic/health-disease/immunity
22. https://lpi.oregonstate.edu/mic/vitamins/vitamin-C#common-cold-treatment
23. https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC4688356/
24. https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC3725125/
25. https://www.omicsonline.org/open-access/vitamin-c-more-than-just-an-antioxidant-and-preventing-scurvy–2376-1318-1000e140.php?aid=54610
26. http://www.jadweb.org/article.asp?issn=2221-6189;year=2018;volume=7;issue=2;spage=69;epage=73;aulast=Zhang
27. www.sld.cu/galerias/pdf/sitios/anestesiologia/vit_c_baja_en_phn.pdf
28. Nutrients: Vitamin C in Health and Disease, 2017
29. https://www.patrickholford.com/blog/
30. https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed?orig_db=PubMed&term=The+effectiveness+of+vitamin+C+in+preventing+and+relieving+the+symptoms+of+virus-induced+respiratory+infection&cmd=search&cmd_current=
31. https://www.seanet.com/~alexs/ascorbate/197x/stone-i-orthomol_psych-1972-v1-n2-3-p82.htm
32. https://www.thesudburystar.com/health/diet-fitness/gifford-jones-dr-sydney-bush-why-not-the-nobel-prize/wcm/67e34249-c4ae-40cc-87e7-7aa704ec959a
33. http://vitamincfoundation.org/
34. https://www.nutri.com/wn/klenner.html
35. https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC6624328/