6 начина да бъдеш здрав от д-р Андрю Соул, представител на ортомолекулярната медицина!

Д-р Andrew Saul, известен с филма „Food Matters” (“Храната има значение”) e американски биолог, автор на множество книги, промотиращи постиженията на ортомолекулярната медицина, сред които Doctor Yourself (Бъди своя доктор) и Fire Your Doctor (Уволни своя доктор). Той е бил помощник-редактор на Журнал по Ортомолекулярна Медицина, а също в продължение на 9 години е преподавал здравни науки и клетъчна биология в Щатския Университет на Ню Йорк. Понастоящем е главен редактор на Новини за Ортомолекуларна Медицина и е член на борда на Японския Колеж за Интравенозна Терапия.

В един от своите интернет-семинари Мегавитаминният човек (име, с което е известен д-р Saul – The Megavitamin Man) представя 6 средства за подобряване на здравето, посочвайки трудовете на учени, които са прилагали тези средства върху свои пациенти – т.е. това са средства, чиято ефективност е доказана по емпиричен начин, чрез практика. Гледайки този семинар многократно, бях изненадана, дори шокирана от информациите, които Andrew Saul представя. В тази статия ще обобщя представената в семинара информация, така че да можеш и ти да научиш някои неща, за които вероятно не си предполагал – такива, които не ни учат в училище, а дори нашите лекари не ги учат в медицинските университети!

Ортомолекулярна медицина

Ортомолекулярен е термин, който се състои от думите ortos(гр.) – подходящ, правилен – и molekula(лат.) – частичка. Буквално означава „правилна молекула“. Двукратния носител на Нобелова награда, биологът д-р Linus Pauling, първи използва терминa „Ортомолекуляраен“ през 1968г. в своята статия „Ортомолекулярна психиатрия“ в журнала „Science“.
Ортомолекулярната медицина е практика на предотвратяване и третиране на заболявания чрез доставяне на организма на оптимални количества субстанции, които са натурални за тялото – витамини, минерали, аминокиселини, ензими. Много нарушения могат да бъдат коригирани чрез възвръщане на биохимичното равновесие на организма, т.е. чрез попълване на недостига на ортомолекули.

Има доста голяма разлика между академичната, съвременна, западна медицина и ортомолекулярната (и въобще натуралната) медицина в разбирането за здравето. Притежавайки пропита с академична медицина менталност, когато сме болни, си задаваме следните въпроси:

1.) По какъв начин бързо да се почувствам по-добре?
2.) Какво ме хвана (какво ме атакува)?
3.) С какво да го третирам, на кой лекар да се доверя в борбата срещу това?

С една дума, третираме симптомите като най-лошия враг, който трябва да бъде атакуван, елиминиран, унищожен. Да се борим! Обърна ли внимание, как нашите умове са подвластни на тази менталност? И после чуваме в медиите: фондация за борба с рака, организация за борба с диабета, седмица за борба със заболяванията на щитовидната жлеза. С тази борба сме захранени от малки. Това е менталността на жертва: паднах жертва na болестта, пред която се чувствам безсилен.

Какво се случва, когато, бъдейки вече възрастни, загубим нашето здраве? Трябва да се борим! Вместо да се вслушаме в сигналите, изпращани от нашето тяло, искаме веднага да ги заглушим и поне за малко да се почувстваме добре. Което с помощта на фармацевтичните продукти ни се удава отлично. Има само един недостатък: те нищо не лекуват, само по някой път оставят такова впечатление поради подобряване на самочувствието. В интерес на истината, вместо оригинално здраве, щастие и успех, получаваме нищожна илюзия.

Не е лесно да се освободим от чувството на жертва, но определено си струва да го заместим с диалог. Този диалог ще ни даде възможност да разберем, че всички здравни смущения са резултат от две основни причини: интоксикация и недохранване (не, не става дума за липса на храна, а липса на необходимите съставки в нашата диета; по-нататък ще използвам думата „липси“). Дори най-обикновенната хрема не се “получава”, а се постига с ежедневна тежка работа. Хремата не е просто “вина на микроби”, а преди всичко вина на податливата почва, на която са попаднали, т.е. на занемарена, отслабнала имунна система. Виновни са интоксикацията и липсите, които сме допуснали – днес малко тук, утре малко там, докато се събере.
По време на болестта е хубаво да си зададем съвсем различни от по-горе споменатите въпроси:
1.) С какво може да бъде отровено моето тяло?
2.) Какво ми липсва?
3.) Защо имам точно такива, а не други симптоми (т.е. сигнали от тялото)?
Всеки човек има различна, характерна само за него, нужда от хранителни съставки, защото всеки човек е живял по различен начин, хранил се е с различна храна, има различни липси и се е излагал на въздействието на различни токсични вещества. Лекарят по ортомолекулярна медицина има за задача възвръщането на правилното биохимично ниво на тези съставки (взимащи участие в метаболитните процеси) – от това зависи ежедневното правилно протичане на биохимичните процеси в организма, а следователно и правилното функциониране на всички органи. Вниманието се насочва към причините, а не към маскиране или минимализиране на симптомите, както прави конвенционалната медицина. При това се отделя голямо внимание на минимализирането на страничните ефекти (нещо, за което конвенционалната медицина рядко се грижи).

RDA и терапевтични дози

Повечето от нас сме срещали създадения през 1935 г. термин RDA (Recommended Daily Allowance), свързан с препоръчителните дневни дози на хранителните съставки. Съгласно задължителните правни норми, върху етикетите на хранителните продукти срещаме такива определения (най-често само по отношение на макросъставките: белтъчини, мазнини, въглехидрати). Терминът RDA е абсолютно дезориентиращ, защото се отнася към препоръчителните минимални количества, които са необходими на напълно здрав човек, за да не стане жертва на някое заболяване (напр. „препоръчителната” дневна доза – RDA – на витамин Ц за съвсем здрав човек, при това непушач и без да бъде подлаган на стрес, е ок. 75 мг и е изчислена на база необходимия прием за предпазване единствено от скорбут, а не така, че да осигурява свобода от болести).
Много хора не знаят за това, че тук става дума за минимални стойности и приемат стойностите от таблиците RDA като оптимални (някои хора дори мислят, че това са максималните допустими стойности), препоръчителни количества, които за нищо на света не бива да бъдат превишавани – това е грешна интерпретация. В същото време дезинформиращите надписи върху опаковките с витамини, зловещо гласящи: “1 таблетка дневно, да не се превишава препоръчителната дневна доза!”, допълнително ни държат в заблуда! Оптималното количество за всеки от нас е различно и зависи от много различни фактори. Терапевтичното количество може да бъде многократно по-голямо (така наречените мегадози) от оптималното количество, когато сме здрави и се чувстваме отлично.

Шестте средства

Сега вече можем да минем към съществото, т.е. към семинара на д-р Andrew Saul: Кои са, според него, 6-те доказани начина за подобряване на здравето? С какво можем да си помогнем когато ни тормозят болежки?

1. Витамин Ц

Препоръчваната RDA за здрав непушач е 75 мг/ден. Липсата му в организма популярно се свързва с едно заболяване: скорбут.
Днес притежаваме няколко десетки години клиничен опит с витамин Ц, събран от много известни лекари. Те използвали десетки а дори стотици хиляди милиграми витамин Ц дневно за постигане на терапевтични ефекти при техните пациенти с най-различни заболявания, сред които скорбута е като игла в купа сено.

Нека проследим накратко историята на терапевтичното използване на витамин Ц от тези лекари:

• 1935 г. професорът по бактериология от Columbia University College, Claus W. Jungeblut пръв публикува своята работа (1) относно витамин Ц за превенция и лечение на полио (заболяването на Хайне-Медин) – вирусно възпаление на предните рогове на гръбначния мозък. В последствие д-р Albert B. Sabin опитва дa повтори резултатите на Jungeblut с опити върху заразени маймуни. Поради много ниските дози, както отбелязва д-р Frederick R. Klenner (4), резултати не се потвърждават. Така трудовете на Jungenblaut били тихомълком заметени под килима. Сега от заболяването на Хайне-Медин предпазват ваксини, а да се лекува – не се лекува въобще, понеже полио е официално признато за “неизлечимо” (как ли не?). Предвижда се единствено симптоматично лечение. Това ще ви каже всеки лекар, когото попитате: „Полио? не-из-ле-чи-мо. Край, точка, само ваксината ще те предпази и нищо друго.“ Как иначе? Все по-често, обаче, може да се стигне до извода, че неизлечима е само една болест на този свят и това е човешката глупост, иначе наричана игноранция. В съдружие със суетата и алчността.
• Също през 1935г. Jungenblut посочил (2), че витамин Ц е в състояние да инактивира дифтеритния токсин при заболяването дифтерит. Това станало дълго преди въвеждането на ваксина срещу дифтерит, нека бъде ясно.
• После, през 1937г., Jungenblut доказал, че витамин Ц е в състояние да инактивира токсините на тетанус бацили (3)!
• По време на Втората световна война, в годините 1943-1947, американски лекар от Северна Каролина в САЩ, абсолвент на Duke University Medical School, д-р Frederick R. Klenner, специализиращ се в заболяванията на гръдния кош, излекувал с витамин Ц (и подробно описал как) цели 41 случая на вирусна бронхопневмония, а през 1948 г., по време на епидемия полио в Северна Каролина, успешно излекувал с витамин Ц 60 случая на полио. Използвал по-високи дози от описаните от Jungenblaut, благодарение на което получил обръщане на симптомите полио за няколко десетки часа от подаването на първата доза. Своите постижения (рапорт на Кленнер) представил през юни 1949 г. на среща на American Medical Association (AMA, Американска Лекарска Асоциация), където, както лесно можем да се досетим, бил приет от колегите си с любезно, но красноречиво мълчание, подобно и на това, с което била посрещната публикация на този рапорт месец по-късно в медицинското списание Southern Medicine & Surgery, v. 111, номер 7, юли 1949, стр. 209-214. Това е логично – две години по-рано Копровски получил вече огромни средства за изследвания, с които да предложи “спасение за цялото човечество” – ваксината срещу полио… „А пък този с какво дойде тук? С… обикновен витамин?” Трябва да се признае, че човекът имал кураж. За жалост, неговите колеги го пренебрегнали – навярно „в името на съвременния прогрес“ т.е. триумфа на хората над “тази отвратителна и злобна природа”, която незнайно защо е измислила този невидим, гаден враг на човешкия род – вирусa.
• През 1946г. канадският лекар, практикуващ в Торонто, д-р William J. McCormick, пръв показал по какъв начин Витамин Ц предпазва и лекува от бъбречни камъни (5) – да, добре четете: става дума точно за “тези” известни камъни – а през 1957 г. как същият този Витамин преборва сърдечно-съдовите заболявания (6). Повечето от нас сме позволили да ни бъде внушено, че витамин Ц предизвиква бъбречни камъни, докато малцина знаят, че в действителност предпазва и разтваря камъните: през 1946 г., т.е. веднага след войната, витамин Ц бил използван за предпазване и лекуване от бъбречни камъни.

Както казал Айнщайн: “Всички знаят, че нещо не може да се направи. И тогава се появява този един, който не знае, че не може, и точно той прави това нещо”. Тук имаме случай, в който др McCormick не знаел, че витамин Ц предизвиква камъни (шведите заявили това едва няколко десетки години по-късно) и точно поради тази причина с успех го използвал за разтваряне на бъбречни камъни в своя частен, чаровен, заобиколен със зеленина High Park Youth House Sanitarium в Торонто, където пристигали „вкаменени“ тълпи пациенти, жадни за мигновенно „откаменяване“. Всички си отивали много доволни от качеството на медицинските услуги предоставяни в санитариума и без камъни!

Но, момент, ще попиташ: как така витамин Ц е ефикасен за толкова много нарушения? Става дума за толкова разнородни болести – предизвикани от микроорганизми (напр. полио, тетанус и дифтерит), бъбречни камъни, а дори заболявания на кръвоносната система? Това е невъзможно, това не пасва, това вероятно е някаква измама!
Витамин Ц е добър за много неща, а недоверието идва от създаването (или по-точно несъздаването) на шум около него (в смисъл публик релейшън), а не поради липсата на научно обосноваване. В действителност никой не пита, защо антибиотиците и стероидите имат ЧАК ТОЛКОВА приложения, но за сметка на това почти всеки е готов да протестира, когато чуе, че баналният Витамин Ц има множество приложения. Не е ли така?
Да продължим, ще стане още по-интересно.

• В началото на 50-те години, калифорнийски лекар д-р Robert F. Cathcart III описал в своите разработки как прилагал при негови пациенти мегадози витамин Ц при лечението на грип, бронхопневмония, жълтеница и (вече по-късно, през 80-те и 90-те години) СПИН. Какво би могло да представлява по-убедително доказателство за противовирусното действие на витамин Ц?
• През 70-те години двама лекари, dr Ewan Cameron от Шотландия и dr Hugh D. Riordan (основател на Riordan Clinic) от Канзас (САЩ), за пръв път използвали с успех мегадози витамин Ц при онкоболни пациенти, апликирайки го венозно и орално.

Това беше само кратко и откъслячно обобщение, но разработките са много повече. Пълен списък на разработките от целия свят, на лекари лекуващи пациенти с успех, прилагайки мегадози витамин Ц срещу най-различни заболявания може да намериш тук. Някои са написани в доста тежък научен стил и при това (с малки изключения) на английски, но така и така може човек да се ориентира за какво става въпрос. Твоят лекар ще го направи без затруднение, стига да прояви желание. Самият той вероятно ще се чуди, защо, по дяволите, никой, никога за шестте години следване, не му е споменал и дума за това. Разработките могат да се разглеждат хронологично (годините 1935-1999) или тематично:
– астма
– алергии
– изгаряния
– кърмене
– наркотични зависимости
– анемия
– бруцелоза
– изгарания и травми (също следоперативни)
– простуди и инфекции
– рак
– диабет
– дифтерит
– менингит
– херпес и херпес зостер
– морбили
– заушка
– скарлатина
– коклюш
– туберкулоза
– топлинен удар
– ухапвания (насекоми, змии)
– варицела
– сепсис
– психични смущения
– остър ставен ревматизъм
– внезапна бебешка смърт

Списъкът е впечатляващ и трябва да се признае, че се е насъбрало голямо количество опити върху пациенти в продължение на тези няколко десетки години. Представи си колко лекарства и колко аптеки биха изчезнали от повърхността на Земята, ако хората разберат за тези изследвания? А кой знае за тях? Кой ги е чел? Кой ги подкрепя? Ако твоят лекар не ги знае, това не е негова вина. Вината е на образователната система, в която му се паднало да се подготви за неговата професия. Ако пък му стане смешно от това и го сметне за измислици “понеже в интернет е пълно с глупости”, тогава направи това, което подсказва Andrew Saul в книгата „Fire Your Doctor! How To Be Independently Healthy”, а именно – уволни го, това не е добър лекар. Можеш да бъдеш здрав независимо от това, какво е неговото мнение по този въпрос.

2. Диета базираща се върху растения

Много хора казват това и д-р Saul твърди същото: Не е необходимо веднага да станеш стриктен веган или вегетарианец, ако такава е твоята воля. Но нека твоята ежедневна диета да се базира главно върху даровете на природата – по възможност свежи или много малко преработени. По празниците, разбира се, може да задоволиш някой твой кулинарен каприз. Целта не е „да се убиваме“ в преследване на идеята. В ежедневието, обаче, храни тялото с истинска, жива храна: богата на витамини, минерали и ензими – в това число необходимите за здравето лактобактерии т.е. пробиотици.

Какви “опасности” носи възприемането на диета, базираща се главно върху растителните храни?

• Ако страдаш от свръхтегло, теглото веднага ще започне да спада, понеже нископреработеното растително меню е с високо съдържание на целулоза и, едновременно с това, с ниско съдържание на мазнини, което спомага по-добрата перисталтика на червата и очистването на храносмилателния тракт.
• Вместо да се измъчваш с поредната диета за отслабване, когато започнеш да се храниш с храни с подходяща хранителна консистенция, ще престанеш да усещаш натрапчив глад.
• Сравнително бързо ще усетиш положителна разлика, когато замениш поне част от месото и продуктите от животински произход с по-голямо количество храни с растителен произход.
• Това е не само много по-здравословно, но и доста по-евтино от диета, съдържаща много месо – особено когато имаш парче земя или дори балкон, където можеш да отглеждаш кълнове и т.н.
  Дори когато нямаш градинка и всичко купуваш от магазина – пак този начин на хранене излиза по-евтино, отколкото да бъдеш болен.
• Етичната гледна точка: ако всички хора намалят консумация на месо само с 10%, биха могли годишно да бъдат спасени милиони животни. Да не говорим колко биха се намалили разноските за здравеопазване.

3. Никаква „боклукджийска“ храна.

Хората често казват: “Тези ресторанти за бързо хранене трябва да прекратят продажбата на хамбургери и пържени картофи!”, но истината е, че от нас зависи дали ще ги продават. Докато има желаещи за такава стока, няма да спре нейното производство и предлагане. Да започнем от самите нас и нашите близки и да спрем да купуваме боклуци, особено на нашите деца.
Но тук не става дума само за заведенията за бързо хранене – всичко пакетирано, консервирано и готово носи един и същ отпечатък: няма вече същите хранителни свойства, каквито има свежата суровина, от която е създадено.

• Изхвърляйки от твоето меню готовата храна от всякакъв тип, преди всичко редуцираш консумацията на захар – в днешно време тя е досипвана или доливана като сироп към всичко! Без значение какъв здравословен проблем имаш – сигурно е, че захарта го влошава.
• Ограничаваш също консумацията на много видове химикали: добавки, консерванти, оцветители, подобрители на вкус, мирис, консистенция – разни субстанции, които не са нужни на твоя организъм, а в преработената храна се срещат в изобилие.
• Премахвайки от менюто тези преработени боклуци, ще редуцираш също предизвиканите от химическите добавки поведенчески нарушения – напр. хиперактивност, нервност, раздразнителност. Те касаят не само децата, но и възрастните.
• Намаляваш и разходите за храна – сготвеното и пакетирано ядене никак не е евтино. Удобно е, да, но е скъпо. А е скъпо, не защото е полезно, а защото освен възнаграждението на производителя на суровините, плащаш също и:
  1. В производствения цех или ресторанта: на готвач, технолог, управител, шофьор, чистач, секретарка, търговски представители, складови работници и т.н., включително и за реклама, опаковка, наем на помещения, амортизация на активи, а също така и технологичния брак и непродадената продукция с изтекъл срок на годност.
  2. В магазина: на целия административен персонал, продавачи, чистачи, охрана, шофьори и т.н.
  Списъкът с гърла, които се хранят от замразената пица, която си купуваш е дълъг, а в общия случай използваните суровини са възможно най-евтините, които могат да се намерят. Дори 1 стотинка е от значение.

Когато спреш да купуваш преработената храна, изпращаш ясен сигнал към хранително-вкусовата промишленост и по любезен начин я информираш какво може да прави с нейните продукти.

4. Ниацин

Ниацинът е известен още с наименованията витамин B3 или витамин PP (от „pelagra preventing factor”). Препоръчителната RDA за здрав човек (както може да се досетим: неползващ рафинирана захар, която е в състояние петкратно да покачи нуждата на организма от ниацин) е 15 мг дневно. Популярно липсата му в организма се свързва единствено с едно заболяване: пелагра.
Ако имаш, или доскоро си имал зависимост към захар и сладки неща, то почти гарантирано имаш недостиг от ниацин. Д-р Saul получавал безброй въпроси за ниацин, след като публикувал книгата: “Niacin. The Real Story” (“Ниацин: Истинската история”). В голямо съкращение, ето какво „умее“ тази проста молекула съставена от само 14 атома:

1. Ниацинът е най-евтината, най-безопасната и най-ефективната субстанция, регулираща триглицеридите и LDL (“лош” холестерол) в кръвната плазма. За това няма никакви съмнения. Д-р Steven E. Nissen, (Предсетател на Катедрата по Кардиоваскуларна Медицина в Cleveland Clinic и бивш президент на American College of Cardiology), е цитиран на 23.01.2007г. във в-к NY Times: “Ниацинът е наистина това. Нищо друго не е толкова ефективно.“
   Ниацинът е най-евтината, най-безопасната и най-ефективната субстанция, регулираща прекалено ниското ниво на HDL (“добър” холестерол). Д-р Saul лично се уверил в това. Преди много години неговите нива на холестерол били далеч от нормите. LDL бил прекалено висок, а HDL прекалено нисък. Тогава си помислил: ако ниацинът е бил добър за Abram Hoffer, ще бъде добър и за мен. Започнал да взима ниацин и действително: нивото на HDL се повишило, нивото на LDL и триглицеридите спаднало и общото му самочувствие се подобрило, защото освен другите позитивни действия, ниацина повишава също самочувствието.
2. Ниацинът е най-евтината, най-безопасната и най-ефективната субстанция за обръщането на всякакви психични смущения: шизофрения, безпокойство, психози, депресии, обсесивно-компулсивни смущения, биполярни разстройства.
   Abram Hoffer е канадски лекар, прекарал много години, изследвайки въздействието на ниацина при заболявания, свързани с неправилното функциониране на мозъка. Той установил с абсолютна сигурност и потвърдил чрез изследвания, с прилагане на двойно сляпи изследвания, че психичните нарушения при хората произлизат от изчерпването в организма на запасите от ниацин и, че колкото повече някой е болен, толкова повече ниацин е в състояние да приеме неговият организъм, без вреда и сигнализиране за насищане.
3. Ниацинът е най-евтината, най-безопасната и най-ефективната субстанция за обръщането дори на остеоартрит. Ролята на ниацина при лекуване на остеоартрит била открита много, много отдавна, между 30-те и 40-те години на миналия век. Д-р William J.Kaufman, практикуващ в щата Кънектикът (САЩ) преди войната прилагал ниацин върху своите пациенти и описал това в своите материали. Прилагал дози от 2-4 грама ниацин дневно според много прост принцип: колкото по-тежко е състоянието на пациента (степен на скованост на ставите), толкова дозата трябва да бъде по-голяма, но разделена на малки порцийки в продължение на деня така, че нивото на ниацин в кръвта да се поддържа еднакво през цялото време. Когато състоянието на някой пациент се подобрявало, получавал плацебо и страданията се връщали. Тогава лекарят пак му подавал ниацин и отново постигал подобрение: така нямал съмнение, че пациентите се връщат към здраве благодарение на ниацина. Най-тежко болните, обездвижени пациенти се нуждаели чак от 4 грама ниацин разделени на 10 малки дози в рамките на един ден и след няколко седмици могли вече да стават от леглото, а след 3 годишно лечение с ниацин, били изправни и подвижни сякаш никога през живота си не са имали болни стави! И това се случвало независимо от възрастта – дори по-възрастните хора се връщали към пълно здраве. Никога не позволявай да ти внушат: “на старини е така, ставите отказват“. Това не е старостта, това е липсата на витамин Б3!

Невероятно, нали? Още веднъж имаме същата ситуация както с витамин Ц: ниацинът е прекалено добър за прекалено много неща! За толкова много и толкова различни, че вероятно в момента клатиш недоверчиво глава – така, както и аз го правих, когато разбрах за всичките тези неща.

Да погледнем нещата от такава гледна точка: причината, поради която дадената субстанция е в състояние да излекува толкова много заболявания е това, че липсата на необходимото количество на тази субстанция може да предизвика толкова много симптоми, защото участва в толкова много процеси. И така, тук няма никаква черна магия или шарлатанство. Така функционира човешкия организъм – толкова сложна машина, че самите учени досега не знаят много за нея. Една субстанция може да взима участие в много метаболични процеси. Когато тя липсва – имаме проблем, а тялото изпраща сигнали. Отиваме на лекар, а той най-често ни предписва нещо за заглушаване на сигнала, който ни дава нашия организъм. Не ни предписва това, поради липсата на което сигналът е бил изпратен. Това напомня на разговор между глух и сляп – така нищо не може да се излекува! Единственото, което правим по този начин – осигуряваме си, за сметка на собствените, тежко спечелени пари (лекарства са скъпи), бъдещи години на вегетация и бавна агония, борейки се с поредните сигнали, този път изпращани в отговор на „заглушителя“ – първи, втори, пореден… Защото тялото на всяка цена иска някак да се договори с теб. С Теб! С твоя лекар няма да се договори за нищо на света. Освен, ако си попаднал на изключително разбран лекар – такъв, който преди да ти предпише някакви синтетични заглушители на сигналите на твоето тяло, първо ще ти препоръча смяна на твоята диета и твоя начин на живот и ще ти заповяда да дойдеш пак след 3 седмици – за контрол. Ако не – уволни го, това не е добър лекар.

Сигналът за насищане с ниацин е вазодилитация на дребните кръвоносни съдове, наподобяваща ефекта от ползване на слънчеви бани: усещаме топлина, кожата почервенява, става чувствителна, усещаме иглички, и всичко това продължава няколко или няколко десетки минути. Все пак имай предвид, че появата на този сигнал след първата доза съвсем не означава, че организмът вече е задоволил своите потребности – това само означава, че към момента в кръвта има достатъчно високо съдържание на витамина. Тук имаме същото положение, както с витамин Ц: колкото повече сме болни, толкова повече можем да приемаме този витамин, докато организмът съобщи, че в даден момент му стига (при витамин Ц сигналът е разстройство).
Разбира се, ако погледнем мейнстримовите източници (напр. това, което се пише по темата за витамините в Уикипедия), то тези сигнали за насищане са представени там като “странични ефекти при предозиране”(!) и максимално преувеличени сякаш това е Бог знае какво. За това, че единствено довеждайки до пълно насищане на организма с даден витамин можем да обърнем едно или друго заболяване (понеже точно изчерпването на запасите на тази субстанция в организма е довело до смущение) няма, разбира се, нито дума.

А какво представлява визията да поседиш в тоалетната или за няколко минути лицето ти да има наситено червен цвят пред визията за недъгавост, предизвикана от вирус или визията за самоубийствени мисли, поради отнемащата радост депресия?

А колко се говори за страничните ефекти на лекарствата? Съществуват общодостъпни статистики, посочващи броя смъртни случаи, предизвикани от сърдечно-съдови заболявания, диабет, рак, удари, Алцхаймер, грип, сепсис, самоубийства и т.н. Но всичките тези хора са се лекували с лекарства. Често с цяла купчина, не само с едно и е известно, че всяко от тях има много, включително много тежки, странични ефекти, изброени в листовката. Често лекарствата убиват хората, а не болестта, за която са предписани тези лекарства.

Ако витамините са толкова страшни, къде да намерим статистики, показващи колко души годишно изгубват живота си заради страничните ефекти от един или друг витамин? Ако витамините убиват – къде са труповете?

5. Мултивитамин при всяко ядене.

Приемай таблетки мултивитамин по време на закуска, обяд, вечеря, особено ако те дебнат опасности, свързани с лоша храна (особено ако се храниш навън). Тази малка промяна значително ще подобри самочувствието ти.

Мултивитамините са евтини и представляват най-доброто решение, когато по някаква причина нямаш достъп до най-качествената храна. Честно казано, приемането на мултивитамин е по-евтино от добрата и питателна храна. Това обаче не означава, че можеш да не се грижиш за твоята диета! Не приемай това, като алтернатива за постоянно (освен, ако те принуждават икономическите условия)!

Най-обикновения и евтин мултивитамин, дори не марков, е по-добър, отколкото никакъв. Още по-добре, ако е във вариант “форте”. Най-добрият вариант е да е от естествени източници.

Обръщай особено внимание на формата на витамин Е в мултивитаминовия препарат: трябва да бъде изомер Д (д-алфа токоферол), никога ДЛ (синтетични форми с ниска усвояемост). Не избирай мултивитамин, съдържащ железен сулфат – може да предизвика чревни смущения. Желязото е по-добре усвоимо под формата на други соли: глюконат, фумарат или сукцинат.

Избягвай мултивитамин под формата на ефервесцентни таблетки: често съдържат вредни синтетични подсладители.

Чети етикетите, питай аптекаря, пиши на производителя в случай на съмнения относно използваните при производството суровини. Не се влияй от рекламата при избора на мултивитамин, нито от това, каква марка си е купил съседа.

6. Чети много. Наистина много.

Знанието е величие. За да си здрав, трябва много да четеш, „да се ровиш“, да учиш и разширяваш хоризонтите си. Не се вкопчвай в бялата престилка, гледайки я като картина. Лекарят е също човек, има правото да бърка или да не знае нещо. Но ти му плащаш за посещение, а не той на теб. Ти си потребител (на медицинските услуги) и имаш правото да питаш и да получиш отговор, а не само набързо изписана рецепта.

Откакто повечето хора имат достъп до интернет, лекарите имат доста на брой “трудни” пациенти, задаващи “неудобни” въпроси. Имаш правото да занесеш на лекаря книга или разпечатка от някаква статия и да го попиташ за мнението му по въпроса, да дискутираш с него. Независимо от това, какво е неговото мнение – ти така или иначе имаш правото да бъдеш винаги здрав: здравето е нашето натурално, вродено състояние, което природата ни дарява, само трябва да слезеш от тази странична пътека, на която се намираш и да тръгнеш по пътя на здравето. Намери лекар, който има такова разбиране за нещата и се дръж за него, благодари на Съдбата, че си попаднал в неговия кабинет, защото това е най-добрият специалист. Това, че още не си попаднал на такъв, не означава, че такива не съществуват.

Да, вярно е, интернет е магистрала, по която се движат най-различни возила, в това число лайнарки и боклуджийски коли. Избирай само достоверни източници на информация и стойностни страници. Страниците, посветени на конспирационните теории не са такива. И форумите в интернет не са. Страниците, продаващи супер суплементи за огромни суми, медицинско оборудване, или пренасочващи към такива страници – също не.

Винаги проверявай кой е администратор на страницата и избирай независими страници, които не са свързани с фирми, които искат само да ти продадат някакви стоки. Не е задължително да популяризират общоприетото университетско знание, точно обратното – трябва да се научиш не само да отличаваш добрите страници от лошите, но също и тези, които са в съгласие с “главното течение” от тези “срещу течението”. Ако на някоя страница намериш някое твърдение от типа на “натуралното лекуване е ненаучно” или “витамините вредят”, “витамините не действат” или “нямаш нужда от чак толкова витамини”, тогава бягай от тях като опарен. Такива дезориентиращи информации не намират потвърждение в клиничната практика.

За сега мейнстрима е допуснал до публично знание само една хранителна субстанция – магнезият, който се препоръчва (невероятно!), а не някакви синтетични лекарства, за допълнение към храната, когато страдаш от нощни схващания или ти трепери клепач. И затова вървят многобройни телевизионни и радио реклами на магнезиеви препарати. Вече съществува масово съзнание за последиците от недостиг на магнезий. А какво се знае за другите хранителни съставки? Много малко, ако въобще нещо. С изключение на магнезия, обърни внимание, витамините, минералите и ензимите никога не са представяни или възприемани като лекарство, което е в състояние да обръща някакви заболявания – това е тема, по която се мълчи. Ако се препоръчва техният прием, то е в количества не превишаващи RDA (т.е. супер малки) – “за подсилване”, понеже ако си болен, така или иначе вече те очакват лекарства, които – както рекламата уверява – със сигурност ще ти донесат облекчение. Така се формира колективно съзнание относно витамините и минералите. Относно това, че е редно ежедневно те да бъдат доставяни от храната, за да не се стига до суплементиране, също се говори малко.

Знанието е величие, знанието е власт! Затова, върни си знанието за собственото здраве – това е твоето натурално, суверенно право!
Искам дебело да подчертая, че не наговарям никого да се отказва от приема на лекарства, предписани от лекар. Обаче причиняваме голяма вреда на организма, когато се ограничаваме само до тях, забравяйки, че основната роля в поддържане на здравето има нашия начин на живот. Никакво изкуство няма в това да посегнеш към лекарства или суплементи. Изкуството се състои в това да знаеш какво да правиш и как да живееш, за да нямаш нужда от тях.

Референции:
1. Jungeblut CW. Inactivation of poliomyelitis virus by crystalline vitamin C (ascorbic acid). J Exper Med 1935. 62:317-321.
2. Jungeblut CW, Zwemer RL. Inactivation of diphtheria toxin in vivo and in vitro by crystalline vitamin C (ascorbic acid). Proc Soc Exper Biol Med 1935; 32:1229-34.
3. Jungeblut CW. Inactivation of tetanus toxin by crystalline vitamin C (l-ascorbic acid). J Immunol 1937;33:203-214.
4. Stone I. The Healing Factor, Chapter 13, Viral Infection. Grosset and Dunlap, 1972
5. McCormick, W J (1946) Lithogenesis and hypovitaminosis. Medical Record. 159:7, July, p 410-413)
6. McCormick, W J (1957) Coronary thrombosis: a new concept of mechanism and etiology. Clinical Medicine. 4:7, July