Хипократ: „Всички болести започват в червата.“ Но защо стомахът е първата жертва и каква е връзката с лекарства срещу киселини?
Имаме няколко органа в корема, но царят на корема определено е стомахът. Кралицата е панкреасът, а жлъчният мехур е адмиралът. Черният дроб е разузнаването и пречистването. Това, което гарантира, че системата няма да загуби баланс, са червата – главно дебелото черво, и микросветът, намиращ се там: бактерии, гъбички, протозои и, за съжаление, паразити.
Почти всеки се старае да се грижи за здравето си и, когато има здравословни проблеми, отива на лекар. А лекарите предписват различни лекарства за различни заболявания.
Инхибитори на протонната помпа (лекарства срещу киселини)
Най-често предписваните лекарства за стомашни проблеми са инхибиторите на протонната помпа (ИПП). Те се прилагат за намаляване на секрецията на стомашна киселина. В това те са много добри и ефективни – еднократна доза може да намали стомашната киселина с 99% и то за много часове.
Всеки, който се оплаче на лекаря, че има киселини или някои други симптоми (напр. газове, подуване на корема), първо получава инхибитори на протонната помпа (ИПП). В същото време тяхното използване най-често не е оправдано.
ИПП могат да помогнат временно за регенериране на стомашната лигавица, когато пациентът страда от кървяща стомашна язва, кървене от стомаха и хранопровода или тежък гастрит. Няма други медицински показания!
Странични ефекти от лекарствата срещу киселини
Лекарите забравят, че винаги са длъжни да претеглят ползите и вредите, а всяко лекарство има странични ефекти. Химическите вещества, които наричаме „лекарства“ са чужди на тялото и то не умее да ги разпознава. Затова те често не правят нищо добро, особено в дългосрочен план. Когато се приемат за ограничено време, могат да облекчат определени симптоми или да блокират определени механизми и да осигурят достатъчно време за процеса на възстановяване. При системен прием, в продължение на дълъг период от време, винаги водят до нежелани странични ефекти.
Ето някои вредни ефекти от продължителната употреба на ИПП:
- Главоболие и гадене, храносмилателни смущения. (Медицината, разбира се, има решение: лекарства против гадене.)
- Силното ограничаване на секрецията на стомашна киселина причинява намаляване на жлъчната секреция.
Жлъчката се произвежда в черния дроб, а след това се концентрира и съхранява в жлъчния мехур. След прием на мазни храни, жлъчния мехур я изхвърля в дванадесетопръстника, за да помогне за храносмилането и усвояването на мазнините.
Функцията на стомаха е да отделя много силна киселина с pH в диапазона 1 – 3 (неутралното pH е 7). Поддържането на pH в този диапазон е от критична важност за протичането на информация от стомаха към жлъчния мехур чрез хормона холецистокинин. Прилагайки ИПП никога няма да постигнем такова рН и жлъчният мехур няма да концентрира и изхвърля жлъчката по подходящ начин, което насърчава образуването на камъни в жлъчния мехур.
- Честите нежелани реакции на инхибиторите на протонната помпа включват диария, коремна болка, метеоризъм и запек, и често са свързани с нарушено храносмилане на протеини.
На практика всяко заболяване може да бъде причинено от приемането на инхибитор на протонната помпа, включително шум в ушите, проблеми със зрението, проблеми със зъбите и проблеми с щитовидната жлеза.
Затруднено (или изцяло преустановено) усвояване на протеини
Протеинът е основата на нашия живот. Не само като градивен материал, но и като вещество, което поддържа живота. Липсата му може да доведе до различни последствия:
- Увреждане на мускулите;
- Костни фрактури, остеопороза;
- Намалено производство на храносмилателни ензими, което допълнително възпрепятства смилането на самите протеини;
- Увреждане на съединителната тъкан;
- Съдово увреждане;
- Атеросклероза;
- Анемия – производството на червени кръвни клетки се контролира от хормона еритропоетин. Тъй като това е протеинов хормон, тялото не може да го произвежда, когато липсва протеин.
- Деменция и депресия (дори го пише в листовката на лекарството). Протеините са от съществено значение за изграждането на невротрансмитери като серотонин (хормон на щастието), допамин (хормон на възнаграждението), габа (необходим за релаксация, има аналгетичен, седативен, сънотворен ефект).
Протеините се смилат в стомаха, но когато стомашната киселина не е достатъчна, несмлени протеини се придвижват по-нататък в храносмилателния тракт и причиняват различни нежелани ефекти. Болка в корема и подуване на корема се появяват, когато например консумираното месо не се смила в стомаха и, преминавайки към червата, се превръща в почва за размножаване на бактерии, които се хранят с мърша. Те, заедно с различни гъбички, произвеждат газове, които причиняват неприятни симптоми.
Често в такива ситуации хората смятат, че са приели твърде малко ИПП и удвояват дозата. Никой не им е казал и съответно не си дават сметка, че някои от тези лекарства могат изцяло да прекъснат производството на стомашна киселина за 24 часа.
Обикновено тези ефекти не са сериозно животозастрашаващи, когато приемът е краткосрочен. Например при стомашни язви, може да не пострадаме значително, приемайки ИПП за месец. Ако приемът продължи повече от месец, рискът от сериозни проблеми значително нараства.
Струва ни се, че само се борим с киселините, а всъщност се случват сериозни неща.
Нарушен киселинно-алкален баланс
Подходящата киселинна среда в стомаха се осигурява от протонната помпа. Това е специална „помпа“ в стомашните клетки, която взема водород от кръвта и го „вкарва“ в стомаха. Натриевият хлорид или магнезиевият хлорид доставят вторият компонент на стомашната киселина – хлоридите.
Но протонната помпа не е само прост механизъм, чрез който се регулира производството на стомашна киселина. Тя е свързана с регулирането на рН в целия организъм и главно в кръвта.
Кръвта трябва да се поддържа в тесен диапазон на pH – между 7,35 и 7,45. Протонната помпа изтегля от кръвта водород, чието наличие е свързано с консумацията, наред с други неща, на подкиселяващи храни. Всички киселини се характеризират с наличието на водород. Водородната помпа, когато е блокирана от лекарство (инхибитор на протонната помпа), не работи и съдържанието на водород (киселина) в кръвта се увеличава.
Нивата на pH на кръвта, излизащи извън посочения тесен диапазон, имат много сериозни последствия. Затова разполагаме с допълнителни буферни системи за поддържане на кръвната среда в диапазона на pH от 7,35 – 7,45. Ако има твърде много киселина (H), тялото трябва да я неутрализира, иначе настъпва смърт.
Киселинно-алкален баланс, лекарства срещу киселини и атеросклероза
Ефективен механизъм за неутрализиране на киселинността е използването на калций. Но без подходяща киселинност в стомаха, ние не можем да абсорбираме калция от храната. Тук тялото отново прибягва до резервен механизъм и започва да черпи калций от своите резерви – скелетната система. След това, наред с други места, този калций се акумулира по стените на артериите. По този начин продължителната употреба на ИПП води до атеросклероза.
Но това не е краят
Претоварване на бъбреците
За да може тялото да буферира киселинно-алкалните смущения, бъбреците задържат или отделят определени минерали. Ако обаче те са хронично претоварени с тази задача, това може да доведе до бъбречна недостатъчност.
Затруднено усвояване на витамини
Витамин B12 се абсорбира в стомаха, но без правилното ниво на pH, той не може да се абсорбира. В12 участва в производството на червени кръвни клетки и неговият дефицит е свързан с анемия.
Витамин B12 играе огромна роля в нервната проводимост. Хората най-често свързват мускулните крампи с дефицит на магнезий или калий, но те също често са причиняват от дефицита на витамин B12.
Трябва да се отбележи, че много хора имат дефицит на витамин B-12. Другите витамини от групата В и витамин С също изискват правилна функция на стомаха.
Мастноразтворимите витамини (A, D, K) няма да се абсорбират при неправилно pH в стомаха, защото то води до лошо функциониране на жлъчния мехур, който е отговорен за смилането на мазнините и разтворимите в тях витамини.
Рефлукс и киселини като следствие от употребата на лекарства срещу киселини
Мускулът, разположен между хранопровода и стомаха, е отговорен за задържането на храната в стомаха за храносмилане. Това е клапа, която трябва да се отваря при преглъщане и да остава плътно затворена през останалото време. Клетките на стомаха имат защитна бариера, която ги предпазва от въздействието на стомашната киселина, но клетките на хранопровода нямат такава бариера. Когато храната се връща обратно в хранопровода, усещаме неприятните ефекти от стомашната киселина и тогава установяваме, че имаме киселини. Рефлуксът на стомашното съдържание към хранопровода (което само по себе си е опасно) означава, че мускулът между стомаха и хранопровода не е в състояние да се затвори плътно. Ето същината на проблема: този мускул може да се затваря правилно само когато pH в стомаха е правилно. Ограничаването на производството на стомашна киселина или увеличаването на pH не решава проблема, а по-скоро обратното: влошава го.
Развитие на H. Pylori и други бактерии
Стомахът е най-големият стерилизатор на тялото. Стомашната киселина не позволява развитието на Helicobacter pylori, която живее и се развива в алкална среда. Освен това тази бактерия отделя големи количества амоняк, който сам по себе си е силно алкален.
Стомахът, благодарение на действието на стомашната киселина, ни предпазва и от други бактерии и паразити. Ако го лишим от подходящата за него киселинна среда, той няма да може да изпълнява тези задачи, както и други, частично описани по-горе.
Ракови заболявания
Общоизвестно е, че киселата среда е предпоставка за развитието на рак. Какво се случва, обаче, когато приемаме ИПП? Кръвта не може ефективно да се освободи от повишената киселинност. Съответно и извличането на киселинността от тъканите и органите чрез кръвта също е нарушено. Организмът включва компенсаторни механизми за намаляване на киселинността в кръвта (по-горе споменахме за калция), но самите тъкани и органи остават беззащитни пред киселинния товар.
Дългосрочната употреба на ИПП за коригиране на стомашни проблеми представлява най-големият риск от рак на стомаха.
Практически съвети за поддържане на стомаха в добро състояние
На първо място, помнете, че има три вкуса, които стомахът обича: кисело, солено и горчиво. Солта е особено важна, защото това е натриев хлорид (NaCl) и е източник на хлориди – необходими за производството на стомашна киселина (HCl). Магнезиевият хлорид (MgCl) също е много добър източник на хлориди и има много други положителни ефекти върху организма.
Стомахът обича да изпиете голяма чаша вода 30-40 минути преди ядене, за предпочитане с добавена щипка хубава сол (нерафинирана), лимон или 1-2 супени лъжици ябълков оцет. Храносмилателният тракт се нуждае от огромни количества вода. Стомахът произвежда около 1,5 литра киселина на ден за храносмилането. Най-добре е да се пие леко топла вода (ок. 39 градуса), което предпазва организма от ненужен разход на енергия.
По време на хранене не пийте течности.
Дъвчете внимателно – дъвченето стимулира отделянето на слюнка.
Никога не бързайте при хранене. Когато бързате или сте под нервно напрежение, по-добре е да изчакате гладни и след това на спокойствие да се нахраните.
